13 от 13

Радина Думанян е родена на късметлийския 13 април. С късмет е приета в НАТФИЗ и в Драматичен театър Пловдив, в който играе от няколко години. Разбира се, късмет само не е достатъчен. Нужни са талант, дръзновение, амбиция и трудолюбие. Тях е получила от Господ в изобилие.

Тя е красива, витална и интелигентна. Истински изследовател на човешката душевност. В своите търсения достига до такива истини, за които понякога един живот не е достатъчен. Аз като колекционер на мисли бях впечатлена от тази: „…помислих си затова колко много пожелани срещи оставяме несрещнати във времето, помечтах си да имам смелостта да не отлагам повече за утре, усмихнах се и си тръгнах…“

1. Обичаш да пишеш и го правиш по един закачлив и в същото време мъдър начин. Ако напишеш книга, в какъв жанр ще бъде?

- Благодаря ти за думите, но писането е изкуство със свои правила, които аз не познавам. Обичам езика ни и се старая да не словоблудствам излишно. От време на време разказвам в страницата си във фейсбук за странни срещи и случки; понякога споделям, ако имам някакви необичайни мисли из главата… И все пак - аз съм силно повлияна от литературата за деца. Ако имах познанията и въображението, бих написала приключенски роман именно за тях - децата.

2. Какво мислиш за известните на твоята възраст, които издават своите автобиографии без да имат житейския опит да го направят?

- Емпиричният опит невинаги е свързан с възрастта на човек. Ако има какво да кажеш, то си струва и би го направил така че да те разберат – давай. Забелязала съм обаче, че хората, от които наистина има какво да почерпиш, се страхуват твърде дълго от това да бъдат издадени. А на мен точно тези хора са ми интересни. Останалите хабят хартията. Случва се често.

3. Думанян е интересна фамилия, какъв е нейният корен?

- Аз съм от арменски произход. Една четвърт арменска кръв има в характера ми - способността ми да се адаптирам и оцелявам съм наследила от генофонда на предците ми. Мисля, че обичта към семейството също извира от арменските ми корени. Гордея се от тази моя четвъртинка.

4. Искаш да се говори за твоя професионализъм, а не за личния ти живот. В България има ли папараци, или те са нереализирани журналисти, грешно разбрани и нископлатени?

- Бих искала медиите да отразяват професионалния ми живот, защото както подсказва определението му личният принадлежи на личността, не на аудиториите. С папараци не съм се сблъсквала лично, ако не се броят снимки в медиите на други жени, грешно идентифицирани като мен.

Иначе има всякакви преписвачи, които са перифразирали думите ми, така че да звучат двояко. Комуникирам, когато имам какво да кажа, с добрите журналисти и медии, които знаят какво и как да ме питат.

5. Играеш всяка вечер в театъра. Печелиш Икар за изгряваща звезда, но стана известна на зрителите с ролята на анестезиолога Биляна Захариева в ,,Откраднат живот”. Защо според теб сериалът се радва на седми сезон?

- Защото телевизията е достъпна, а хората обичат да я гледат. Тя е тяхното мерило за „добро“ и „лошо“, за „хубаво“ и „грозно“. Сериалът се занимава с тези категории непрекъснато и често дава решения за проблемите във взаимоотношенията между хората. Освен това, зрителите харесват да се припознават в добродетелите на персонажите и се радват, когато се отличават от неправилните им постъпки. А най-приятното е, че заради сериали като „Откраднат живот“ всеки може да се запознае с българските актьори, които аз намирам за много талантливи и всеотдайни. Една част от телевизионните зрители имат потребността да дойдат и в театъра и да се превърнат в театрална публика. ☺

6. След всички роли и превъплъщения как успяваш да се върнеш в себе си?

- Няма да крия, че с времето ми отнема повече време за завръщане. Никак не е лесно да се раздесетяваш (трябваше ми дума за разделянето на душата на 10, колкото са персонажите, които играя в момента). Към днешна дата все още определението „себе си“ не ми е достатъчно ясно, така че работя върху изграждането му. Бих се асоциирала с Луис-Кароловата Алиса.

7. Живееш на бързи обороти, имаш нужда от повече сън. Искало ли ти се е понякога да спреш и да се огледаш?

- Правя го. Спирам. Оглеждам се. Ако не намеря отговорите, които търся, продължавам напред. Може би са зад завоя. Пътят е дълъг, а времето – не съвсем.

8. Харесваш епизодите на ,,Да се изгубиш нарочно”, в които авторите ни срещат с българи, живеещи в изоставени села. Къде искаш да се изгубиш нарочно?

- Обичам приключенията, но ми трябва побутване. Това, което Крис, Ясен и Стас правят в „Да се изгубиш нарочно“, е точно това, от което напоследък имам нужда – искам да се гмурна в малките градове и села без план и посока, да се срещна с хора, за които понятията „време“, „ежедневие“, „борба“ имат други значения. Хора, на които бих могла да помогна някак, а те пък биха могли да ми покажат какво има зад завоя (същия завой от предния въпрос) и всичко това да стане тихо, леко и естествено.

9. Освен на сцената можем да те видим да правиш торти, яздиш кон, танцуваш суинг, да бягаш в маратон, да наблюдаваш състезание по снукър, да пътуваш и популяризираш българските късометражни филми. Но най-интересните за мен са тренировките ти по Пол денс. За теб това е спорт, но за останалите танците на пилон са еротика. Как ще ги опровергаеш?

- Никого в нищо не желая да опровергавам. Хората виждат това, което искат да видят. И обичат да се изказват по теми, от които нищо не разбират ☺ Еротиката е част от този спорт, безспорно е, въпросът е за какво отиваш в залата. Аз съм там, за да направя елементите, които ме интересуват, да развия гъвкавостта си и грациозността на движенията. Пот, синини, остъргана кожа, понякога кръв – доста антиеротичен вид имат момичетата след една тренировка по Пол денс.

 10. Страницата ти във Фб може да се нарече културен пътеводител. Там ще открием всичко: ревюта на книги и филми, театрални афиши, музика, щури етюди, впечатления от събития и случки в заобикалящия ни хаос. Харесва ли ти да си възрастен? Защо да, или защо не?

- Хаха, ами нямам особен избор… Бих искала да съм вечно млада в мислите и постъпките си, но доста често поемам отговорности, които иначе не бих искала да имам… В момента репетираме „Одисей“ - брилянтен текст, който Александър Секулов е написал по Омировата история за героя. На всяка страница в него има поне по един ред, който те удря право в сърцевината на душата. Един от стиховете гласи: „Излез от тялото и забрави, че тежко е човек да бъдеш, пределно тежко е да бъдеш жив“… Мисля, че прекрасно кореспондира с моментното ми състояние и в известна степен отговоря на въпроса.

11. Скоро приятелка ти изпрати лексикон. За теб какво остана от времето на лексиконите?

- Нужното. Ценно е да се връщам към това, което някога съм била... Направи ми страхотно впечатление откъс от книга, която четох още като ученичка. Помня го и до днес. Една от героините разказва как се е съхранила да се чувства и изглежда толкова млада – всяка вечер, преди да заспи, тя разглежда албум със собствените си снимки в обратен ред – от настоящето към първата й снимка като бебе. „Едно от нещата, които правя да забавя моето лично изтичане на времето, е да си правя снимки.“, казва тя… Аз не гледам снимки, но от време на време скачам във времето, за да извикам най-невинните си и съкровени спомени. Нужни са, за да осъзнаеш какъв път си изминал.

12.   Ако имаш кутия на спомените, кои ще поставиш там?

- Много забравям. Отчитам това като недостатък на паметта. Напоследък си записвам, за да се върна към „тогава“, точно когато ми е нужно. За да не повтарям стари грешки. Понякога добре хербаризираните спомени се отблагодаряват като ти връщат емоционалната памет към събития, хора, чувства и мисли... Там са играта на народна топка пред блока, миризмата на мекички в неделя сутрин, часовете по немски, нощните разходки, манастирските обиколки, там са младите ми баби и дядовци и още по-младите ми родители - почти деца; там са и хората, които няма къде да срещна пак, освен в кутията със спомени.

 13. В Англия, където аз живея, а ти харесваш, хората остаряват красиво. Ти как искаш да остарееш?

 - Достойно… Знам, че ще остарея така, както съм живяла и затова се надявам да е достойно.

 Зададох на Радина 13 въпроса и получих тринадесет отговора, защото освен всички добродетели тя е мила, общителна и дори си говори с непознати. ИСТИНСКА -такава я видях с очите си и разкодирах със съзнанието си.

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.

Снимки: Красена Ангелова, Георги Вачев и Адриана Янкулова