Деян Георгиев Дразов е на 19 години от Бургас. Младият мъж завърши Френската гимназия. В редакционната поща на Gramofona.com пристигна писмо с молба на близък на Деян човек да го изненада приятно за бала. А изненадата се оказахме ние, които запечатахме един от най-приятните и емоционални моменти на порасналия вече както го наричат близките му Додо.
Деян, какви бяха ученическите ти години?
По-скоро незабравими, защото се научих на доста неща. Някои от тях не бяха приятни, но дори те са ме направили човекът, който съм сега.
Кой си тогава ти сега? Как се определяш?
Доста зрял за годините ми.
Как определяш живота си до момента, чувстваш ли се добре в Бургас?
Да, определено. Досега в живота ми съм научил доста неща, а и очаквам с нетърпение нещата, които студентският живто би ми предоставил, защото от всяко нещо гледам да си изваждам поуки и да се уча от тях.
На кого от учители и съученици искаш най-много да благодариш?
От училище искам да благодаря на всички учителки, защото всяка една от тях показа разбиране към мен и ме оцени за това, което представлявам. Искам да благодаря и на съучениците си за прекараните 5 години. Надявам се с повечето от тях да се виждаме и да поддържаме връзка.
Колко души завършвате?
20.
Има ли от тях такива, с които дълго няма да се разделите?
Имам, с които ще останем доживот. Също така има хора, които не смятам, че са толкова добри приятели, но с всеки ще поддържам положителни емоции и отношения.
На кого от близките искаш да благодариш?
Разбира се на моето семейство, защото винаги са ме подкрепяли. И продължават да го правят. Също и на другите ми приятели, които са били до мен.
Какво си пожелаваш?
На първо място здраве и щастие, защото може да си здрав, но не и щастлив. Ако пък си щастлив можеш да раздаваш това щастие и на другите. Мисля, че това качество е доста ценно и се стремя към него.
Терминал 2 решение ли е за младите
хора, предвид обстановката в страната? Какво е мнението ти като млад човек?
Мисля, че това е лесният вариант за младото поколение и този, който не иска да се бори, би го взел. Ако си амбизиозен и имаш малка доза късмет, би успял да се реализираш в България. И това разбира се е до лична преценка.
Какви са амбициите ти, които гониш за вбъдеще?
Бих искал да се занимавам с нещо, което би направил мен щастлив, а аз другите. Езиците са ми страст. Чрез тях ще мога да комуникирам с хора извън страната и да разширявам познанията си за света. Искам да се реализирам в България, а магистратура възнамерявам да запиша в чужбина. Англия ми е хубава страна, а и братовчед ми е там. Ако евентуално се задържи, ще съм радостен да се присъединя към него. Засега оставам в родния Бургас.
Разбрах, че купонът ще е в Слънчев бряг, в хотел „Планета“. А след това?
Ще отидем на дискотека „Гранд“ и после ще се разделим кой където реши.
Как очакваш да премине вечерта?
За някои бурно, за мен не толкова. По-скоро съм по-спокоен, а пушенето и пиенето не са по-моята страна. Не съм от избухливите, но смятам, че всички ще се представим на ниво. Смятам, че подобаващо ще затворим този момент от живота си.
Традиционно всички абитуриенти викат от 1 до 12. Ти какво ще кажеш за финал?
Не трябва да спираме да броим от 1 до 12, защото всеки ден може да бъде число за нас и да продължаваме да броим тези числа. Като си спомняме за тях и научаваме поуките, които всеки ден получаваме от живота.
