Изключително емоционално приключи съдебното дело за смъртта на 33-годишният Евелин Дуков от Царево. Младият мъж загина, след като беше блъснат от пиян шофьор на кръстовище в Приморско. В края на последното заседание към съда се обърнаха съпругата на Евелин Людмила и неговата сестра Даниела. Двете трудно сдържаха мъката и емоциите си и просълзиха с пледоариите си всички в съдебната зала. Людмила Дукова опита да разкаже как живее в момента и на какви въпроси търси отговори през последните година и 4 месеца:

Уважаеми, господин съдия! Уважаеми, съдебни заседатели!

Много мислих за това, как да се изразя и как да поднеса пледоарията си така, че наистина да успеете да разберете какъв човек сме загубили. Не можах. Не можах да го опиша само с думи и съм сигурна, че никой в залата няма да може. Исках да ви разкажа за живота ни преди, но единственото нещо, което ми изниква в ума е какъв ще бъде животът ни от тук нататък. Да, ние ще продължим.

Аз ще продължа да се боря, за да дам на детето си всичко, което смятам, че ще го направи разумен и щастлив човек. Но не мога да му дам единственото, от което той, като момче, има нужда. Не мога да му дам бащина закрила, не мога да му дам бащина любов. Той никога няма да разбере какво е разговор по мъжки и никога няма да усети какво е да имаш баща. И аз не мога да му обясня „защо“.

Минаха 1 година и 4 месеца, а детето продължава да ме пита „Защо тати си тръгна и стана звездичка?“ Какво трябва да му обясня? Че той си е тръгнал или, че той ни е бил отнет? И след двата отговора следва „защо“. Кой трябва да поеме тази отговорност - Евелин, че си е тръгнал или убиецът, че ни го е отнел? Трябва ли да съм честна с него, за да знае в какъв свят живее или трябва да си премълча?

Възпитаваме децата си да са честни, добри, да са състрадателни и справедливи. Услуга ли им правим или ги осакатяваме за цял живот? Евелин беше точно такъв човек - честен, справедлив, добър, а сега лежи под земята. Чудя се как да възпитавам детето си, за да оцелее в този свят. Излишно е да крия какъв гняв изпитвам. Искам убиецът да си получи заслуженото, искам да разбере каква болка ни е причинил. Искам един ден да кажа на детето си, че някой се е постарал да го накаже за това, което е сторил. Искам то да разбере, че след действията винаги трябва да се поема отговорност. Отговорност – качество, което не е присъщо за всеки.

Шофьорът Владимир Колев беше осъден на 17 години затвор. Подобна присъда, която е почти до максимума, предвиден в закона се издава за първи път в България.