Едва ли някой от нас може да си мечтае, че ще доживее до 100 години. Още повече при забързаното и стресово ежедневие в днешно време подобна цел изглежда направо недостижима. Но има и хора, които имат щастието да живеят един век. Един от тези хора е Златка Павлова от Бургас. На 27 юни тя навърши столетие, заобградена от най-близките си хора. Празникът се състоя в бургаско заведение, където жената отпразнува специалния си ден.

Макар и преживяла много през години, тя притежава бистър ум, на когото биха завидели дори и множество млади хора. Без никакви проблеми си спомня и разказва за детството си.

Житейският й път започва през 1925 година в малкотърновското село Граматиково. Израства в добро и трудолюбиво семейство. Баща й дълги години е бил кмет на населеното място. Обичал е й много да пее, от него наследява любовта си към народната музика.

“Баща ми беше много добър човек, хората го обичаха. Дълго време местните го избираха за кмет, докато не дойдоха външни лица, които да имат право да гласуват. След като той приключи с кметуването, по-младите наследници на този пост идваха вкъщи, за да искат съвет от него, относно традициите на Граматиково. Никой не е върнал с непоискан съвет. Беше комита, част от Илинденското въстание. Много държеше на семейството ни.”, разказва Златка Павлова.

Живее в Граматиково до четвърти клас, когато се мести в Бургас. След завършване на образованието си работи като счетоводител в Окръжния съд, Психодиспансера и Трета поликлиника. Пенсионира се като главен счетоводител. Никога не е вярвала, че ще достигне един век живот, дори не си го е и мечтала.

Съвсем логично е да се запитаме - каква е тайна на дълголетието? Златка Павлова казва, че не пуши, не пие. Не е спазвала специални хранителни режими, хранела се е редовно. Но винаги е обичала много да се движи.

Дълги години е била планинар в туристическо дружество “Странджанска зеленика”, където е и пяла в хора. До късна възраст е обикаляла из планините на България. Споделя още, че си взима редовно лекарствата, когато й се налага.

За щастие през всичките тези години не е боледувала тежко. Здрава съм, нямам кръвно, нямам диабет или хронични заболявания, добавя още тя. Сърцето й е като часовник, наскоро личният лекар й казва, че е с кръвно като на младо момиче.

Според Павлова основната причина за достигането й на тази възраст е любовта и грижите на близките й хора, които никога не са я оставяли и винаги са били край нея, когато е имала нужда.

А когато става въпроса за близки хора, равносметката й към този момента е следната: има една дъщеря, двама внуци - момче и момиче, като от нея има и двама правнуци. Чака от внука си правнук или правнучка. По-голямото й желание е то да бъде правнучка, но за нея най-важно е да бъде здраво.

Гордее се най-много именно със своите наследници. По нейни думи всички те са умни, работят добре, оценени са от хората като способни. Мечтае само за едно. Да е здрава и да не е в тежест на своето семейство и близки.

”Не искам да ме обслужват, а да се оправям сама. Искам и още да се радвам на хората около мен. Да се радвам на всички тях, най-вече на правнучета. Да идват при мен, да ме поздравяват с бели и слънчеви погледи и да ги обичам”, завършва жената.