Трета химиотерапия във Варна започна Станислав Василев от Механото. Срещаме се с него след благотворителния мач по хандбал между училището на Стаси и Строителния техникум.

„Много добре се почувствах на мача. Много благодаря на всички, които дойдоха да ме подкрепят и на тези, които досега ми помагаха. Огромно благодаря и на Вас, журналистите от Gramofona.com. Без вас информацията за срещата няма да се разпространи толкова бързо и да дойдат толкова много хора“, споделя Станислав.

Без притеснение той казва, че засега в тялото му не са открити други разсейки. Станислав води лечението си  в УМБАЛ „Света Марина“ във Варна, с лекуващ лекар д-р Белчева. Макар че е в детско онкологично отделение, медиците приемат много добре Стаси.

„Има доста пациенти и те са основно момчета. Преди години се е наблюдавало равенство на половете, но сега преобладава мъжкият. В отделението няма никой с моята диагноза – рак на тестиса“, разказва бургазлията.

Докато е в клиниката, Станислав не може никъде да излиза.

„Тежко ми е, все пак съм спортист и съм свикнал да ходя напред-назад, а не да стоя на едно и също място. Трябва много да се пазя, защото имунната ми система е много слаба. Всички близки и приятели постоянно ме питат как съм, как минава лечението. Всеки си мисли, че като чуе тежката диагноза рак и край - вече всичко е свършило, но не е така“, разказва борбеният младеж.

Споделя, че докато е в болничната стая не мисли за нищо.  

„Пред мен е празно пространство, лекарите ми вливат химии, а времето си минава. На четвъртия ден химията е най-силна в тялото ми. Тогава ми е най-тежко, защото започва гаденето“, обяснява Стаси.

За нея обаче човек трябва да има воля, защото тя е най-важна. Към волята той прибавя хората около него и спорта и всичките неща взети заедно го крепят.

Станислав очаква с нетърпение третата химиотерапия да приключи. Ако след това изследванията му са добри, има шанс вливанията да се намалят, но не й да спрат, категорични са и от лекарския щаб.

За момента семейството не изпитва затруднения с намирането на необходимите лекарства. Всички медикаменти, които са предназначени и Станислав трябва да пие, са осигурени.

Труднодостъпните поръчва от Америка, благодарение на чичо си, който е там. Лечението обаче е скъпо и продължително, допълва Станислав.

Прогнозата на лекарите още след първата химиотерапия е, че нещата при Станислав се развиват много добре. Остават само страничните ефекти – болките.

„Имам силен дух и съм вярващ човек. Господ ме пази! Някои пък направо се сриват. Виждам в болницата как има хора, които само ядат и лежат, а това е най-лошото“, допълва Стаси.

Когато е в къщи и има време винаги тренира, но внимава да не се натовари.

Съветва тези, които тепърва ще минават по неговия път, да бъдат спокойни и че всичко ще бъде наред.

„Най-важни са духът и волята. Човек колкото и да си мисли, че е слаб, в действителност не е така. Човек може да преодолее всичко“, с надежда и усмивка казва бургазлията.

Никога няма да забрави страшната болка, ден преди първата операция.

„Усещах бучка, която много болеше. Помислих, че болката може да е от натоварване или подута жлеза. Оперираха ме без да ми казват какво се случва. Родителите ми знаеха, но и те мълчаха. След операцията стана ясно, че трябва да пътувам за Варна за установяване на още метастази в тялото ми. Разбрах от епикризата, че има рак и така започна всичко. Професор Хинев направи втората операция във Варна. Бяха ми изкарани 13 лимфни възела и апендицита. В четири от възлите се намериха злокачествени метастази, за радост първи стадий. Продължавам борбата, няма отказване!“.

Семейството на бургазлията разкри сметка, където всеки може да помогне. Сметката не е дарителска, защото нямат договор за лечение с болница. Въпреки това, всички пари се изразходват единствено и само за лечението на момчето.

BG06RZBB91551006283105

РАЙФАЙЗЕН БАНК

BIС:RZBBBGSF

СТАНИСЛАВ ПЕТРОВ ВАСИЛЕВ