От няколко години еуфорията около Хелоуин измества един от най-важните празници в българската история, честван на 01.11.- Денят на народните будители. За съжаление децата ни познават традицията на Хелоуин, но малко от тях знаят какво означава думата будител. И макар че днешното разбиране е по - различно от смисъла, който се е предавал на тази дума преди години, будителите и днес остават най-важните хора за развитието на едно общество.

Днес за будители се смятат учителите, които чрез знанието, което предават на учениците ги „събуждат“ от „съня на невежеството”. Но за разлика от миналото, когато ролята на будителя е била да създава нагласи, днес учителската професия като че ли е сведена до по-практичната функция, а именно - да дава конкретни знания в определени области.

Доколко обаче познания в тези области наистина са необходими за децата; как информацията достига до тях и какво бива възприето от нея? За съжаление отговорите на тези въпроси не са обнадеждаващи. Претрупани с много информация от най-ранна възраст, децaта биват вкарвани в един общ модел, в един коловоз, излизането, от който не само не бива толерирано, а дори напротив.

Тази статия е за две жени, отдали се на учителската професия и превърнали се в олицетворение на съвременните български просветители.

Госпожа Емилия Томова и Госпожа Костантина Радулова – детски учителки в група „Моряче” на ЦДГ ”Златно ключе”- гр.Бургас.

Защо точно те? Те нe са известни личности, не са телевизионни звезди, не са представители на бизнес или политическия елит? Те не са направили нещо конкретно, което да заслужава специално внимание – може би биха казали някои. Дa!

Те не са направили нещо конкретно, защото те ежедневно правят толкова много неща, че всичко извършено от тях - не би могло да бъде описано и изброенo.

Те са не просто детски учителки, които сутрин посрещат и вечер изпращат децата в детската градина. Не са приели работата си, като служебно задължение, а като житейска мисия. Те не просто преподават сухата материя, която образователната система им налага. Макар и придържайки се към нея, следвайки предвидения в учебната програма материал, те постоянно търсят, намират и прилагат нови начини и методи, по които заложеният материал да достигне до съзнанието на малките им възпитаници и да се запечата като трайна следа и знания.

Те не преподават. Те обучават - чрез разкази, житейски примери, мъдрост, нагледност и най-вече – с много любов. Опознавайки всяко отделно дете, откривайки заложбите му и съблюдавайки темперамента му, те откриват потенциала и толерират индивидуалността му. Развили в себе си уникалната възможност да разкриват на децата света по един интерес, забавен и красив начин, двете учители се превръщат в пример за подражание и обект на много любов от страна на децата. Пренебрегвайки стандартните и залагайки на интерактивните методи на обучение и представяйки образователния материал като игра, двете госпожи в страхотен синхрон създават у децата желание да учат и развиват любопитството им. Отхвърляйки утвърдения модел на критика при неуспех и залагайки на градивния метод – поощрение дори и на най - малкия успех, у децата се създава чувство, че могат и желание да покоряват върхове.

„Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли” – е казал Томас Едисон. Това е и задачата, която са си поставили преподавателките. Резултатите от труда им е очевиден за родителите, а може би на един по-късен етап – и ще бъде показателен за живота на самите малки морячета. Дали тази тенденция ще се развие и в бъдеще? Дали, излизайки от детската градина, децата ще намерят същата подкрепа, обич и толерантност сред бъдещите си учители? Дали и там ще продължат да вярват, че успехът се постига с мотивация, одобрение и вяра в способностите? Дали и там всяко от тях ще се чувства обичано и уважавано за това, което е и което показва, а индивидуалността му ще бъде оценявана.

Госпожа Томова и Госпожа Радулова – олицетворение и събирателния образ на съвременните будители. На учителите - от миналото, от настоящето и от бъдещето. На учителите, които, макар и сблъскващи се нерядко с трудностите на образователната система; с недооценяването на труда им и пренебрежението на усилията им, все пак продължават да обучават, да се раздават и да обичат децата.

Да си учител не е само професия. Добрият учител е не просто преподавател, той е родител, възпитател, приятел и не на последно място – психолог. Това е дарба, това е живот, това е мисия, чиято основна цел е да дав. Затова нека днес, в Деня на народните будители кажем едно огромно „БЛАГОДАРЯ“ на всички истински учители, грижещи се за децата ни.