Мистичната Индипасха край Малко Търново е скално светилище и древно тракийско оброчище. Местните хора го считат за едно от най-святите места в Странджа и вярват, че водата му е свещена и лековита, а посещението на мястото носи изцеление, духовно пречистване и сбъдва желания. За да стигнете до Индипасха обаче трябва да изминете около 20 километра навътре в гората, след разклона за село Сливарово, после се поема по горски пътеки, докато стигнете до дълбок дол. По стръмна пътека се стига до скалата-оброчище. Въпреки трудния достъп, мястото се посещава през цялата година от много хора, търсещи изцеление. Може да си изплакнете очите с водата, може и да пиете от нея. Счита се, че действа благотворно и лекува, полезна е за очите.


 

За да помогнат на повече хора да се докоснат до скалата-оброчище, Ротари Клуб Бургас Приморие започна проект за осигуряване на безопасен достъп до култово място „Индипасха“ и облагородяване подхода към него, чрез изграждане на кътове за отдих и почивка.

Освен финасирането, самата работа по изпълнението на проекта се оказва истинско предизвикателство. Налага се работниците да бъдат извозвани ежедневно, а до там са пренасяни дървени материали за стълби и метални за парапети. Ежедневно се налага пренасянето и на генератор, за да бъде захранен оксижен... и още ред препятствия. С добра организация и желание, в продължение на три месеца, реализацията по проекта е довършена. За да осъществят идеята си ротарианците получават съдействие да бъдат извозвани със специализирани автомобили на Държавно горско стопанство Малко Търново и общината в Малко Търново.
 

Стигна се до официалния финал на проекта, който бе обявен на 8 юни! В помощ на Ротари Клуб Бургас Приморие се включват и дамите от Инър Уийл клуб Бургас с благотворителни дейности и осигуряване на част от финансите. Голяма група от дамския клуб участва в похода до Индипасха, а вицепрезидентът на Инър Уийл клуб Бургас Димка Шивачева получи благодарствена грамота от президента на Ротари Клуб Бургас Приморие Сотир Сотиров.


 

Смята се, че водата в Индипасха е най-лековита седмица след Великден и по традиция обвитата в мистика местност се посещава на Томина неделя, една седмица след празника.

Всеки, който отиде там, освен оброчището ще види и много парцалчета и дрехи, закичени на близките дървета, поставени там с надежда за късмет и изцеление. В миналото е съществувал езически обичай, според който така, както парцалчето виси в нищото между небето и земята, така и собственикът му оставя там в нищото между небето и земята своята мъка и болест.

 

Тракийското оброчище е известно с чудесата си повече от две хилядолетия. Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на усойно място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето.

Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове. В мистичното светилище течала „жива“ вода, която изправяла на крака болни, сакати прохождали, слепци проглеждали.



Заедно с тракийските пророчици, близо 2 хилядолетия била погребана и тайната на Индипасха. След векове забвение, аязмото с лековитата вода случайно било открито от... бивол или вол.

Според устно предаваната легенда от жителите на село Сливарово, след столетия на забрава, изворът с лековитата вода, бликащ изпод скалите на култовото място, случайно е открит от собственик на сляп бивол. Животното служило на стопаните си дълги години, но остаряло и ослепяло. Собственикът не искал да умъртвява остарялото животно, затова го пуснал на свобода в гората. Няколко дни след като бил пуснат на свобода, биволът се завърнал прогледнал. Минало известно време и поради старостта животното отново ослепяло. Така, няколко пъти се повтаряло чудодейното „проглеждане“ на бивола, докато собственикът му решил да го проследи, за да разбули мистерията. Така стигнал до скали, в чиято основа се процеждала вода, която се събирала в малко езерце. Така „тръгва“ и вярването за „живата вода“, която лекува болести и изцерява недъзи.


 

Твърди се, че Индипасха е започнало да действа като култово място преди повече от 2000 години, но за конкретна датировка не съществува научна хипотеза. Съществуват предположения, че името на оброчището означава „след Пасха“ или дори „анти Пасха“ – т.е. „срещу Великден“, но тези предположения не почиват върху конкретни научни доказателства.

След проекта на Ротари Клуб Бургас Приморие, чудното място Индипасха е достъпно за повече хора, независимо дали вярват в чудеса или просто обичат да се разхождат сред природата. А там се намира най-западният район на разпространение на странджанската зеленика. Могат да се видят и други вечнозелени защитени растения, но за тях ще научите на място от Природен парк „Странджа“.