Вече има такова място на 18 км. южно от Бургас по пътя за село Росен. Това е една неголяма, но много добре подредена биоферма, в която с внимание и любов се гледа на разнообразието от растения, така че да се обособи природна среда и гостуващите тук деца да се докоснат до нея, за да открият сами някои нейни тайни. Как разговарят растенията помежду си и как си помагат? Защо са им листата и как така са зелени, а после стават жълти или червени? Как от красивия цвят се образува плодче и защо са насекомите? Ами кокошките във фермата?   

В началото бе Словото

В градския фолклор за нас българите понякога се казва, че първо работим, а после мислим. Във фермата на Димитър и Силвия Узунови няма случайни неща. Всичко се вписва в единен мироглед и произтича от общо философско начало. Двамата завършват Лесотехническия университет в София и още тогава забелязват, че имат сходни виждания за мястото и ролята на човека в Природата. С усмивка Силвия разказва, че той преди 22 години е взел да носи раницата ѝ към лекции и я носи и до днес. Главното е, че в сърцата си имат обща романтична мечта за дълбока и осъзната връзка с околния свят, време и пространство за срещи и общуване с приятели и близки, свободна игра и взаимодействие с животни и растения за децата, чиста храна за тялото, ароматен чай за сетивата и приказни залези за душата.

Тази мечта и потребност днес е осъществена с помощта на много хора, които са допринесли със своите разбирания, знания, умения и труд. Никой в този живот не успява сам и нищо в живота не си заслужава, ако не е споделено. Водени от това убеждение, Димитър и Силвия отварят вратите на фермата, така че тя да се превърне в детски природен център за взаимодействия и преживявания. По същата причина Силвия обогатява и развива познанията си в Програма по неформално образование към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. А първият импулс за тези решения идва през спомена за селската къща в детството, за волните игри до късно вечер, колелото, за градината и сливата в двора, за съседската череша. По-късно наблюденията над собствените им деца Йоана /14/ и Калин /10/ потвърждават, че когато са на село децата се чувстват вдъхновени и ентусиазирани, а тук във фермата участват с удоволствие във всички подготвителни и помощни работи.

 В  природата всичко е свързано

За съжаление в ежедневието рядко се тълкуват и коментират закономерностите на всеобщата връзка, които обясняват диалектиката в развитието на природата, обществото и мисленето. Тези неща в представите са някак далеч от хладилника, а всъщност не е така. Както при хората всеки има въздействие върху живота на другите и свободният обмен прави обществото по-силно, така и при растенията разнообразието създава устойчивост.

Главно върху това разбиране се гради съвременното перманентно земеделие и схващането за пермакултурата, като тенденция в дизайна на съвременното биоземеделие. Димитър Узунов пояснява, че развитието на този тип земеделие е свързано с обновяване на природните ресурси, като резултат от хармоничното съжителство на различни видове растения, животните и природните цикли. Балансът между тях свежда работата до минимум, превръща отпадъците в ресурс, добивите се увеличават и се запазват екологичните норми. Растенията се пазят взаимно от болести и вредители.

Такава е тази ферма – модерна. В името ѝ е вплетена символика. Прави се асоциация с BEAUTIFUL /красива/, но е изписано като BIOTIFUL, от bio, в смисъл – жив, жива или иначе казано: жива и красива. Подробности за методите на занимания, видовете курсове и календарните графици могат да се видят във Facebook профила  biotifulfarm.bg   

 Свободата и щастието на децата са в единство

Първоначално идеята за тези две ценности се носи от родителите в семейството. Стилът и начинът на живот ги трансформират в реални представи и понятия за малчуганите. Всяко предишно и пораснало поколение има самочувствието, че е играло по-свободно и е живяло по-щастливо. Не бива да се твърди, че съвременните деца не играят. Но в техните игри се предпоставя амбицията за успеваемост. В по-голямата си част съвременните родители възприемат успеха като условие за щастие, дори като щастие. А не е така. Непрекъснатият контрол над децата и напътствията ги лишават от самостоятелност и решителност в действията.

Силвия Узунова допълва: „Колкото повече контролираме една система, толкова по-слаба и зависима става тя, и от толкова повече контрол се нуждае. И обратното – колкото повече свобода и възможност за експериментиране и търсене на добри решения има в една система    /било то градина, гора, общност, организация, общество/ - толкова по-силна, самоорганизирана и работеща става тя. Същото се случва и с децата. Когато изземваме от тях отговорността за решения и не им оставяме свободно време да бъдат насаме или заедно с връстници, да разполагат с деня си, ние им отнемаме възможността да опознаят себе си. Така децата не успяват да развият връзка със собствената си същност, да открият кои са и какви са осъзнатите им интереси, да упражняват самоконтрол, и вътрешна самодисциплина, да следват правилата, когато никой не ги наблюдава. Чувстват се затруднени да откриват щастието като вътрешно състояние, извън класациите и съпоставянето с другите. Възприемането на наложения над децата контрол, като проява на отговорност и грижа, ги прави зависими от постижения, одобрения, постове, признания и чужди оценки.“

Тук във фермата на децата се предоставя възможност да са свободни и самостоятелни, а това ги прави щастливи.

Есенната детска програма във фермата

се провежда на открито, но защитено пространство. Децата непрекъснато взаимодействат със слънчевите лъчи, чистия въздух, водата, почвата и растенията. Хранят се здравословно, като зеленчуците преобладават в менюто и всеки път са непосредствено набрани от градината. Пият ароматен чай от билки или домашни сокове от плодове. Играят на тематични игри. Учат непрекъснато чрез изследване, експериментиране, задаване на въпроси, четене на книги от Библиотеката на фермата и общуват. Ето как изглеждаше есенната програма:

21.09 - Ферментирали зеленчуци + Аз и моето семейство;

29.09 - Сироп от ягоди + Дом и домашно приготвено;

05.10 - Лютеница + Семейни празници – календар;
13.10 - Ябълков оцет + Домашен уют (украса у дома);
19.10 - Сос за пици и спагети + Братя и сестри - като куче и котка;
26.10 - Кетчуп + Моето лично пространство;
02.11 - Ягодово сладко + Писмо до бъдещото ми семейство.

С красивия залез приключва един незабравим ден

Фермата жужи от тихи разговори. Децата са вглъбени в заниманията си, включително онези, които са на катерушката с лифта. На никого не му се тръгва. Дори на майките и татковците, които за първи път съпровождат децата си. Всички са обгърнати от спокойствие и доброжелателност и всеки по някакъв начин се е докоснал чрез природата до всемирната любов. Но това не се обяснява. То трябва да се види и почувства.