Тя е острото перо на „Десант“. Можете да я чуете да задава неудобни въпроси и в ефира на ТВ СКАТ. Севдалина Пенева е известна не само като един от най-опитните журналисти в Бургас, но и като човек с чувство за хумор, на когото самоиронията не е чужда. Ако не сте попадали на нейните разкази за кулинарните й приключения, значи сте изгубили много. Ето и нейните традиционни сарми, питката й с праз вместо сирене и витошки боб. О, и твърдото й уверение, че може да готви.

Противно на всеобщото мнение, че съм стихийно бедствие в кухнята, истината е, че аз мога да готвя. Другото е мит, който донякъде сама подхранвам с веселяшки снимки във фейсбук на мои творения.

Вярно, сладките работи не ми се получават. Каквото и да забъркам, накрая добива насипен вид, затова дори и тортите ги сервирам в чаши. Оригинално, нали? И баниците ми се опъват също така. А, да, и мусака не мога да готвя. Спец по ориза в къщи е мъжът ми, затова в тая област дори и не се натискам да блесна. Но мога да готвя! И не както казва голямата ми дъщеря – като вещица, веднъж в годината, на пълнолуние – ами почти ежеседмично.

Любовта ми към готвенето е още от ранна детска възраст. Отключи се внезапно, когато веднъж нашите ме оставиха да наглеждам бобената чорбица, сготвена по *„витошки”. Всъщност трябваше да засека 15 минути по часовник и да изключа котлона, нищо повече. Но аз от малка съм изразена индивидуалистка. Смътно си спомням, че исках да поправя чорбицата, та да добие гъстичкия вид на оная убийствено вкусна яхнийка, запазен патент на баба ми. Имаше ръсене на брашно, ронене на сушени лютиви чушки и други дейности, които ми се губят с годините. Получи се загорял туткал, заради което несправедливо бях ошамарена и наказана.

Този първи опит, вместо да убие, разпали още повече любопитството ми към гастрономическите тайнства. Като върна лентата назад, май нямам случай, в който на финала на приготвянето на някаква храна, да не вложа нещо творческо от себе си.

Като питката, която тези дни подобрих миг, преди неделните гости да се изсипят в къщи. Тук отварям скоба за уточнението, че всяка неделя готвя за цялата фамилия и те, моите хора, изяждат почти всичко, което им сложа на масата и досега една лоша дума не съм чула от тях, да са ми живи и здрави.

Та случаят с питката е следният. Мила жена от пенсионерски клуб „Морски вълни” показа специално за зрителите на телевизия СКАТ как се приготвя вкусотията. Докато снимахме репортажа, аз си водих прилежно записки, за да блесна после пред домочадието.

Магията се забърква с един пакет брашно, кофичка кисело мляко, 4 яйца, сирене, олио, 1 пакетче бакплувер и малка лъжичка сода за хляб, щипка сол и щипка захар. Брашното (да кажем, половината от пакета като начало), заедно с бакплувера, се пресява, оформя се кладенче, в което едно по едно се чукват три цели яйца и белтъка на четвъртото. Жълтъкът на четвъртото се заделя за мазане накрая. Добавя се киселото мляко със содата, солта и захарта. Започва веселата част с месенето. Трябва да се получи меко тесто, което се разделя на 4 топки. Всяка една от тях се разточва на не много тънка кора (през цялото време се ръси обилно с брашно, за да не залепва по ръцете, плота и точилката). Корите се поръсват с натрошено сирене и с олио, а за повече разкош олиото може да се смеси с равно количество краве масло, после се навиват на роло и се завиват като „розички” в намазнената тава. Накрая тестото хубаво се намазва с разбит с малко олио жълтък. Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, докато отгоре направи хрупкава коричка, някъде около 40-50 минути.

Изпълних всичко, както съм го описала по-горе, но като стигнах до сиренето, реших, че ще е по-оригинално, ако приготвя питка с праз. Обикновено реализирам идеите си, докато витаят още във въздуха. Специално тази не беше се намърдала цялата в главата ми, а аз вече задушавах 4 стръка праз, които от седмица чакаха предназначението си на терасата. Със задушения зарзават обилно намазах корите, завих ги и метнах нещото да се пече. Дали го извадих по-рано или нещо друго се обърка, обаче не ставаше за ядене. Май знам къде обърках и другия път ще експериментирам нещо друго. (Моите хора пак ядоха, без да мрънкат, но повече чоплиха хрупкавата коричка, така разбрах, че нещо не е както трябва.)

Има обаче нещо, в което съм крайна, твърда, непоколебима традиционалистка. Сармите! Обожавам ги! Мога да ги ям сутрин, обед, вечер, затова не ми тежи да ги приготвям цели два пъти в годината, за радост на фамилията, която още от края на лятото се настройва да яде коледни сарми у дома. 

За най-хубавите сарми на света трябва подходящ гювеч. Аз ползвам голям, защото домочадието също не е малко. И останалото: една голяма кисела зелка (може и две), 1 кг свинска кайма, 1 голяма чаена чаша ориз (може и две), много праз, поне 3 стръка, олио, сол, червен пипер, сминдух, чубрица и зелева чорбица.

Първо в повечко мазнина много леко запържвам ориза, както се казва, колкото да стане „стъклен”. Добавям каймата, омесена с подправките и ситно накълцания праз и разредена с малко зелева чорба. Бъркам, за да не загори, докато течността поизври. Докато плънката изстива, си нарязвам листата. Махам им всички твърди части и ги оформям с големина не повече от една длан. Завивам ги така, че да има повече плънка, по-малко зеле. Подреждам ги в гювеча (на дъното му за всеки случай слагам ситно накълцано зеле от непотребните части, в случай че сармите решат да загарят), наръсвам с още малко сминдух, сипвам още малко олио – на сърмите им „ходи” да са по-мазнички – поливам с още зелева чорба, ако не е много солена, иначе ползвам обикновена вода. Затискам с чиния, слагам похлупака, включвам фурната на 150 градуса и лягам да спя.

На сутринта, който първи се събуди, изключва печката. Сармичките се режат като масло и се топят в устата. После на коледната трапеза слагам пържоли, мезета, ядки, разядки, но всички дебнат с наточени вилици сармите. Нали казах, мога да готвя!

*

Бобената чорбица по витошки се приготвя елементарно. Бобецът се измива, накисва се за няколко часа, слага се да ври, първата му вода се изхвърля, после пак се слага да ври, заедно с шепичка мащерка, докато зрънцата се напукат. 10-тина минути, преди да се изключи, се добавя сол и една зелена чушка, накълцана на ситно, а щом се изключи – един-два стръка пресен лук. Сервира се с щипка самардала и оцет на вкус.