Силната вяра и жаждата за живот изправиха бързо на крака известния бургаски бохем Тома Талепов, навсякъде познат като Айляка. През март миналата година той получи много тежък инсулт и изпадна в кома.

Месеци наред едрият и висок като канара мъж се учеше да проходи и да проговори отново.

Днес го срещам на редовната му сутрешна разходка в Морската градина на Бургас с най-верния му приятел от детството – Калчо Михов.

Тома прие поканата ми за кафе без много да мисли, но интервюто бе едно от най-трудните за него след деветте месеца прекарани сред лекари и терапии . „Лошо е да се разболееш. Преминах през изключително труден период. Сега съм на крака, мога да вървя и да говоря! Какво повече ми трябва?”, започва разговорът ни Айляка. Той не спира на благодари на Краси Кабакова и целия екип на болница„Бургасмед”. „Слава Богу, много хубави лекари! Благодаря и на Светла Кьосева, която бе първият човек, който ме изправи, прегърна ме и ми каза, че всичко ще бъде наред”, говори и плаче Тома Талепов.

Следват много благодарности и на екипа на Специализираната Болница за рехабилитация „Бургаски минерални бани”, също и на главната сестра Тодорка Валемезова. „Първият път когато влязох там, ме придържаха, защото не можех да вървя. На седмия ден излязох навън с бастун, а след вторите седем дни го хвърлих. За около месец специалистите ме изправиха на крака”, спомня си през сълзи Тома. Той редовно се обажда на лекарите, за да ги чуе, а често отскача и да ги види.

Въпреки тежките дни в болницата, всеки ден до него са били едни от най-близките му приятели- Калчо Михов, Маяка и Индианеца.

„Това бяха хората, които ми се обаждаха по телефона и ми даваха кураж. Още не можех да говоря, когато Маяка идваше и ми носеше все неща, които харесвам. Зет ми Иван също много ми помогна, а баща ми ме хранеше, защото не можех да си уцеля устата. Много благодаря също на г-н Георги Мицов и на Анжела Генева”, казва и плаче Айляка.

Всяка сутрин той и дългогодишният му приятел Калчо вървят пеша от комплекс „Лазур”, минават по целия център и през цялата Морска градина, след което отсядат в ресторанта на авера му. „Там закусвам бананов шейк. После се разделяме, защото всеки има да изпълни някакви задачи. Прибирам се по обед и си почивам до 16:00 часа, след което отново излизам за час-два да се поразходя. В момента не пия, не пуша, гледам да се пазя”, казва Тома Талепов.

Рязко сменя посоката на разговора ни и се сеща как докато е бил в Реанимацията на бургаската болница, е видял бяла птица. „Изглежда под въздействието на многото хапчета видях как тя блъскаше по стъклата, за да излезе. По това време зад мен имаше една жена, която почина. Минаха минути и птицата излезе през прозореца, а вън други две с черни крила я разкъсаха. Убеден съм, че видях всичко това”, спомня си бургазлията.

Тома чака с нетърпение лятото, за да се завърне на кораба „Посейдон” в Созопол, където е мениджър. Не пропуска да благодари и на собствениците му- Милен, Венци, Бомбата, Ники за подкрепата в най-тежкия от живота му момент. „Да, животът е толкова хубав, като кутия шоколадови бонбони-като я отвориш и няма никой. Искам само здраве. Започнах нов живот и искам да го изживея както трябва!”, продължава да бърше сълзите си Тома Айляка.