6 ученици от Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров” се завърнаха от Франция, където проведоха стаж по програма Еразъм +. Това е третата група, която участва в проекта. Четирима от тях (Зелия, Янчо, Катерина и Ива) разказаха пред Gramofona.com за своите преживявания във Франция, разликите, които са видели в културите на двете страни и ... кулинарните изкушения, които са опитали там.
Учениците са на 18 години и това е последната им година в гимназията. Те се обучават в специалност технолог на хлебарски изделия. Това е тяхното първо пътуване в чужбина. Младежите са били 20 дни в града Ремиремон, който се намира в северна Франция. Те го описаха като малък град, но много хубав и чист. „През първата седмица се разхождахме в съседните градове. Ходихме във фабрика за кафе, за бонбони. Беше ни много интересно, защото в България няма как да видим подобна фабрика. И тяхното кафе не е като нашето. Ароматът му е по-хубав”, разказа Катерина. Във Франция учениците са разгледали градовете Нанси и Жерерми. Най-много им е харесал площадът в Нанси. „Има злато навсякъде, като позлатен град е”, каза Зелия. Те са запомнили и градината в града с многото цветя и аквариум с риби.
„Научих много неща за френската култура, кухня и възпитание. Французите са виртуози в сладкарството. Там опитах едни от най-вкусните сладки шедьоври. Било то шоколадови еклери или други сладкарски изделия. Хареса ми спокойствието им. Не са нервни и нацупени хора”, добави Ива. Тя ще запомни Франция като страна без напрежение и трафик. „Направи ми впечатление, че държат много на поздравяването. Хората минават и те поздравяват, хареса ми отношението им”, каза Ива.
Учениците са имали учебни занятия в училището „Камил Клодел” и стаж в няколко френски сладкарници. Те обясниха разликите в учебния процес между България и Франция. „Учат основно по специалността си и имат само по 2 часа общообразователни за деня. Програмата им е по-практически насочена. Във всяка стая имат апарат за прожектиране. Нямат тетрадки, а учителите им раздават копирани листи с материал, който събират в папки”, разказа Катерина. В началото бургазлиичетата са се притеснявали да говорят на френски. „Ние сме учили езика по-скоро литературно. Попитаха ни защо говорим на толкова архаичен френски. Когато започнаха да говорят по-бавно започнахме да ги разбирахме”, разказаха те.
При практическите занятия в училището, те са сервирали и са правили сладки кулинарни изкушения. „Направихме шоколадово яйце фламбе. То се полива с малко ликьор, запалва се и се разтапя”, разказа единственото момче в групата Янчо. Младежите обясниха, че работодателите им във Франция са били много внимателни в обучението им. От групата само Ива е била сервитьор и е имала възможността да контактува с клиенти. „Аз исках да имам по-различен опит, тъй като съм работила в кухня. Исках да работя с клиенти, за да мога да си подобря езика и да опозная още по-добре французите като хора”, разказа тя.
Въпреки че френското сладкарство им е харесало, то френската кулинария не е била най-вкусното нещо, което са опитвали. Във френското училище са имали възможност да се хранят в техния стол, но те са предпочитали да си купуват храна от другаде. „Те имат много странни комбинации като варена леща със сос”, каза Зелия. „Най-странното нещо, което видях, но не опитах бяха спагети залети с риба и морски дарове”, допълни Катерина. „Сиренето най-много не ни хареса. Солихме го, но продължаваше да е толкова безсолно”, обясниха учениците. Французите, с които са се срещнали са ги разпитвали за българската кухня. „Разказахме им за мусаката, баницата, погачата”, каза Ива. Катерина каза, че има разлики в правенето на еклери. „При българските в самото тесто има повече захар, а французите слагат малко повече сол. Разликата между нашите и техните еклери е, че техните са пълни с крем, а нашите са по-пестеливи. Иначе откъм вкус и крем са едни и същи”, обясни тя.
Според тях французите са мили и винаги усмихнати, но много разсеяни и бавни. „Доста по-различни са от нас. Ние сме по-буйни като характер, докато те са спокойни. При тях много рядко можеш да чуеш някой да повиши глас. Не са толкова емоционални като нас”, обясни Катерина.
Това, което не са успели да видят, но много биха искали е Париж. Ива каза, че иска да разгледа и френски катедрали. „Искам да се върна в същия град, за да видя как се е развил. Интересно ми е как са се променили хората”, допълни момичето. Учениците казаха, че не биха учили в чужбина. „Франция си е Франция, но у дома е най-добре”, каза Катерина.
