За първи път го видях в една от залите на Бургаския окръжен съд. Изглеждаше толкова съсредоточен и сериозен в работата си, че изобщо не знаех как да го заговоря. Точно след пет минути се усмихна и зърнах пред себе си не просто строг съдия, а един много спокоен и уравновесен мъж.

Съдия Анатоли Бобоков е родом от Русе, но правораздава в Бургас вече осма година. В семейството на 35-годишния магистрат няма юристи, а самият той се запалва по правото след като е изгледал редица американски филми. Пием кафе на метри от сградата на съда в Бургас, а той не спира да гледа към нея. Разказва ми надълго и нашироко колко сложна е процедурата да станеш съдия.

„Длъжността младши съдия е може би най-търсената у нас и за нея има най-много желаещи. Тогава, когато аз кандидатствах имаше 26 места в цялата страна, а претендентите бяха 1500 души, което беше убийствена конкуренция. Това е може би най-тежкият конкурс в съдебната система”, казва откровено съдия Бобоков.

След като спечелил място в Бургаския съд, той се явил на 9-месечно обучение в Националния институт по правосъдие. После издържал два изпита и едва след тяхното успешно завършване, започнал работа като младши съдия в Бургаския окръжен съд. През този период от време за него се грижил съдия-наставник, който стриктно наблюдавал работата на Бобоков. Едва след изтичане на двугодишния срок, новоизбраният магистрат започнал вече самостоятелно да правораздава.

„Доволен съм от всичко, през което преминах, защото това беше моя мечта. Аз винаги съм искал да бъда съдия”, казва с удовлетворение Бобоков. Той много добре си спомня първото дело за извънреден труд на полицаи. „Беше буквално час след като положих клетва. Беше ми много напрегнато, но се справих. Съдебният състав много ми помогна”, спомня си Анатоли.

Всяка сутрин преди да излезе от вкъщи поглежда графика, за да види дали има заседание. „Правя си кафе и мисля дали трябва да бързам за съда или мога да го изпия на спокойствие”, допълва още той.

Бобоков казва, че длъжността му е доста отговорна и влизайки в съдебна зала, той трябва да всява респект във всички страни по даденото дело. „Всички са длъжни като прекрачат съдебната зала да уважават съда, защото той е институция. Какъв съм аз под тогата ли? Старая се да се контролирам, защото ние не трябва да показваме пристрастия или симпатии към нито една от страните по делото, защото това може да доведе автоматично до искане на отвод”, казва магистратът.

Споделя ми още, че винаги когато постави дадена присъда,  прибирайки се у дома, продължава да умува дали е постъпил правилно и то особено, когато е бил съдия по спорно дело, със спорни обстоятелства и факти.

Анатоли Бобоков често участва в различни обучения, които допълнително обогатяват правната му култура. „По време на тях се запознавам с много колеги от други държави, с които обменяме опит и се получават чудесни дискусии. Участвал съм в над 50 обучения в чужбина”, допълва опитният съдия.

Най-много му допаднало миналогодишно обучение в САЩ. Бобоков имал възможността да се запознае с това как се осъществява комуникацията между един първоинстанционен съд в щата Вашингтон и медиите. „Оказа се, че те имат цели отдели, които работят в съда. Има 12 души, всеки от който отговаря за определена медия. Ако журналистите в тази медия има въпроси по определено дело, тя се свързва с лицето за контакти.

То от своя страна прави връзка със съответния съдия, обсъждат делото, от което медията се интересува. Видях и една много интересна стая, в която се провеждат интервютата между съдията и репортерите. Този модел е много добър и работи. По този начин не могат да бъдат създадени фалшивите новини, защото се черпи информация от първоизточника. Всичко там е много добре организирано и уредено”, казва бургаският съдия.

Пътуването е следващото нещо, което кара Бобоков да се чувства истински щастлив. В свободното си време винаги гледа да обикаля в страната или извън нея, за да може да разпусне и прочисти мислите си.

Любимата му дестинация безспорно е Испания. Освен хората, магистратът харесва храната и културата на испанския народ. Анатоли Бобоков е голям фен на криминалните романи, а също много харесва книги, свързани с историята на Древен Египет и Персия.

В главата му се зародила и идеята на изкара втора специалност, а именно египтология, но се отказал много бързо, тъй като разбрал, че няма реализация за нея в България, а само в чужбина.

Срещата ни е към своя край. Питам съдия Бобоков дали мечтае за нещо. Той ме поглежда, усмихва се и ми отговаря: „Аз съм един пътешественик и винаги съм мечтал да направя околосветско пътешествие по всеки един континент. Надявам се да го направя в бъдеще!”.

Съдия Бобоков ще продължава да се развива и да има все по-успешна кариера. Аз му пожелавам да го постигне, защото той го може. И му желая весело посрещане на Нова година в Египет, защото сега той е там и ще прочете интервюто в Грамофона нюз от една от най-красивите и интересни държави в света.