Повече от 20 години той е тапицер и се казва Стефан Драгнев. Обясни за ентусиазма си в началото, когато е искал да излезе от рамките на традиционното и да прави нестандартни мебели. Купил е машини, наел е хора и е решил да прави цялостна мебел. Но това се оказва много скъп проект за пазара по онова време и няма много търсене на такъв тип продукти. „Пазарът в България е толкова малък и свит, че си казах, че няма смисъл от всичките тези главоболия. По-добре е да правиш по-стандартни работи. Така стана, че сега хората повече приемат различното, по-биха давали пари, но при мен лудият ентусиазъм от младежките години изчезва”, разказа Стефан.

Той е завършил специалност, свързана  с металорежещи машини, но в годините на Прехода човекът не е имал много голям избор. „По онези години грам работа нямаше. Нямаше значение какво си учил, просто гледаш да хванеш работа, за да можеш да си гледаш семейството”, обясни той.

Стефан казва, че проблемите в този занаят са много. „Има некачествени материали, а ти трябва да се съобразяваш с всяко едно такова нещо. Това затормозява работата”, каза той.

Въпреки че за него времето на социализма е ограничило работата и живота му, той даде един положителен пример. „През комунизма се правеха стандартни мебели. Имаше един български държавен стандарт и производителят имаше зададени параметри  и не можеше да мърда от тях. Височината на седалката, наклона  на облегалката. Сега тези неща почти ги няма. На магазина виждаш една мебел, която е много красива, а не е удобна. Това означава, че се бяга от стандарта. Намаля се цена, за да се хареса повече. Едно време мебелите бяха по-простички, по-грозни, не бяха толкова ефекти, но бяха по-удобни” каза Стефан.

Той обясни, че има всякакви клиенти. Такива, които носят едно списание и казват, че искат същото като на снимката, но не знаят как да се направи. Клиенти, които са го видели в някакъв магазин и искат да е подобно.

Стефан обясни, че има мебели, които се правят страшно трудно. Има такива, при които самата технология на старите мебели е трудоемка. Една стара мебел, за да се направи трябва да се развали първо. „Има мебели, които ми отнемат повече време, за да ги разваля. Някои казват, че искат да запазят кожената част, а да сменят само седалката и облегалката, които са само от дамаски. И там започваш кламерче по кламерче да вадиш, за да я запазиш”, разказа тапицерът.

А през цялото време докато си говорихме в работилницата му звучеше рок музика.