Катерина Хапсали е автор на книгата „Гръцко кафе”, в която е имала смелостта да опише труден момент от живота си. Тя завършва икономика и испански език в САЩ, както и докторантура по философия. Хапсали е журналист, а сред  медийни й проекти са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. "Тема". Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас. В книжарница „Хеликон”, Хапсали представи пред бургазлии първия си роман „Гръцко кафе”.

Началото

Трагедия превръща Хапсали от журналист в писател. Пред Gramofona.com тя разказа за началото на първата й книга. Катерина обясни, че именно смъртта на нейния съпруг я е провокирало да пише. „Книгата започна като един мой опит да си обясня грандиозното безсмислие на смъртта”, каза тя. Въпреки че романът има по-скоро автотерапевтичен ефект, авторът казва, че той не е автобиографичен, а има страшно много художествена измислица в него.

„Беше една изключително тиха нощ. Моето детенце беше тогава на една годинка. Не можех да спя, защото има моменти, когато сънят е просто невъзможен. В един такъв момент просто отворих лаптопа и започнах да пиша. Написах страница и половина. Това е и сцената с погребението на Полихронис. Беше като шут във вратата. На следващия ден я прочетох и си казах, абе да, трябва да продължа с този заряд. Аз просто пишех, защото не можех да не пиша”, описа точния момент, когато е започнала романа.

 

Балканите

Катерина Хапсали е българка, с македонски произход, чийто съпруг е бил грък. Тази балканска смесица се отразява и в книгата й. Заглавието на „Гръцко кафе”, е метафора на всички неща, които свързват балканските хора, но при които постоянно търсят своите различия. Хапсали обясни, че кафето е едно от онези неща, за които на Балканите все се спори. „До ден днешен не можем да се разберем дали имаме българско кафе на джезве, дали имаме турско кафе, или гръцко. В Сърбия в някоя кафана, ще ви кажат, че то от хиляди години си е сръбско и такова трябва да си остане”, обясни тя.

На Балканите е популярна и традиция за гледането на кафе. „Като погледнем тук в чашата за кафе и когато поискаме да видим бъдещето, все изскача минало. При нас миналото и бъдещето са неразривно свързани и като че ли забравяме да живеем в настоящето. Това е една много балканска черта”, допълва Катерина. За Хапсали балканският човек е мнителен, понякога безразсъден, не винаги практичен или логичен, но пък ако се наложи, може да си даде и ризата за съседа.

„Сливовиц”

Следващият роман на Катерина отново ще носи име на балканска напитка - „Сливовиц”. „В него изказът е различен от този в „Гръцко кафе”. Новата книга е много по-мъжка. Всеки, който чете „Гръцко кафе” няма как да се обърка, че тя е написана от жена. За „Сливовиц” ми казаха, че на моменти звуча прекалено режещо и доста мъжко. Но всъщност понякога най-женствените ни черти са доста мъжки. Не си даваме сметка колко сме силни”, обясни разликите между двете книги писателката. Новият й роман свързва Щатите и бивша Югославия. Отново става въпрос за Кръстоносен поход за намиране на корените. „В „Гръцко кафе” героите търсят своята идентичност, по същия начин се случва и в „Сливовиц”. Там главният герой е американец от сръбски произход, който се впуска в едно приключение, което протича в земите на бивша Югославия”, каза още тя. Сливовата ракия е метафора за всички онези неща, които могат да отключат у нас неподозирани стихии, обобщи Катерина Хапсали.