Арх. Венета Иванова е съсобственик на прекрасната къща на ул. „Шейново“, която бе напълно възстановена в първоначалния си блясък. С нея разговаряме за духа на Бургас, запазен в неговата архитектура. А и научаваме за дългия път по възстановяване на сградите-паметници на културата.

Венета, Вие сте един от собствениците на прекрасната сграда на ул. „Шейново“. Ще ни разкажете ли повече за нейната история? Разбрахме, че е обявена за най-красива сграда на Бургас през 1934 година.

Началото на тази уникална сграда е поставено от хора, чиито имена са неразривно свързани с историята на Бургас. А именно от основателя и собственика на първата в Бургас и втората в България аптека  – Петър Йовчев Калканджиев, неговата дъщеря Тодорка Праматарова (една от основателките и почетен член на женското дружество „Самосъзнание“) и внучката на Калканджиев – Станка Недялкова. Архитект на сградата е Светослав Славов, който в началото на миналия век работи в сътрудничество с легендарния Рикардо Тоскани.  Проектът на сградата е утвърден в началото на октомври 1928 година. 6 години по-късно къщата е обявена за най-красивата новопостроена сграда в Бургас. В тази къща са гостували редица известни исторически личности, в нея е живял и прочутият диригент проф. Иван Вульпе. 

Обликът на старите сгради на Бургас придава чар и пази историята на града. През какви трудности преминахте за да възстановите дома в първоначалния му облик?

Къщата, която е паметник на културата, е възродена за нов живот благодарение на усилията на всички настоящи собственици, сред които са потомци на Петър Калканджиев – семейство Недялкови, „Финтрейд Инженеринг“ ЕООД с управител Димитър Джунджуров, арх. Никола Ликоманов, арх. Венета Иванова и инж. Коста Иванов. Реставрацията е финансирана изцяло от нас. В условията на пандемията и финансовата рецесия не се пожалиха средства за извършване на мащабния ремонт на сградата, за да възвърнем предишната красота на зданието. Щастливи сме, че успяхме да възстановим сградата максимално близо до първоначалния и облик и с това да допринесем за запазване на архитектурното очарование на Стария Бургас. Сградата заслужава тези усилия и резултатът го доказа.

Освен финансовите трудности има и редица други проблеми, с които се сблъскват собствениците на сгради -недвижими културни ценности.

Аз обаче в конкретния случай бих искала да подчертая, че в основата на успеха е обединението около добрата кауза. Много е важно, както между впрочем и за много други проблеми, единството и желанието на всеки да вложи усилия, да пожертва в името на нещо, което е добро за града като цяло.

В центъра на Бургас виждаме безкрайно много стари, красиви сгради, които обаче се рушат. Защо се случва това ? Кои са спънките пред запазването на това архитектурно наследство?

В днешно време е изключително предизвикателство да се извърви един такъв път – възстановяване на сграда-паметник на културата. Всяка една дейност, дори подмяна, пренареждане на керемидите на сградата е свързана с административни процедури. За съжаление обаче, тези правила вместо да съдействат за опазването на паметниците, се стига до том, че се задушава желанието на собствениците да предприемат някакви реставрационни дейности. Съгласуването на документация с Министерство на културата отнема вече повече от година. Това понякога е фатално за обектите.

Всяко проектиране и изпълнение на реставрационни работи изисква работа на специалисти с правоспособност за работа с паметници на културата, тъй като това е дейност изискваща специална квалификация, умения. Все по-малко са майсторите способни да се справят с такава дейност. За съжаление нямаме традиции, както други европейски държави да съхраняваме традициите в строителните техники и уменията на самите майстори. Загубена е приемствеността.

Реставрацията на сграда - паметник на културата коства в пъти повече средства от ремонта на една стандартна сграда. Много често е необходима намесата на художници, скулптори в дейностите по фасадата.

Всичко това разбира се обезсърчава собствениците на такива сгради.

Бургас няма Стара част, както повечето Черноморски градове. Старите сгради единствено пазят спомена за духа на града преди години. В какъв стил са тези стари къщи, автор на някои от тях е небезизвестният Рикардо Тоскани?

Фасадното оформление на сградите след Освобождението на България следва европейските тенденции като цяло. Самите елементи от украсата им се внасят готови от Европа. В някои фасади преобладават класически елементи, срещат се също барокови, ренесансови реплики. В периода 1910-1930г. на почит е бил сецесиона. В много от стари сгради има смесица от различни по стилистика елементи, което създава особено интересна еклектика.

Макар и да няма чак толкова много архитектурни забележителности, както някой други градове, старите Бургаските квартали със своя подчертан ансамблов характер са наситени с неповторима атмосфера. В града ни има повече от 300 сгради недвижимо културно наследство (по смисъла на Закона за културното наследство). Ако всички те бяха в добро състояние, центърът на Бургас би изглеждал по коренно различен начин.

Нашата сграда беше абсолютно незабележима, до момента в който беше свалено скелето след ремонта.

Не на последно място, Бургас се разраства, променя. Но какво може и трябва да се направи, за да запази уникалните си сгради?

Безусловно трябва да има активно и ефективно действащо публично-частно партньорство и добре балансирана държавна политика, насочена към съхраняването на културно-историческото наследство, част от което са и старинните сгради.  Наред с ограничителните и забранителни режими по отношение на сградите - паметници, необходимо е да има и механизми, които да стимулират инвеститори и меценати да влагат средства в реставрационни и ремонтни дейности.

Единственото финансово облекчение от страна на държавата в момента е освобождаването от данък сгради и то касае само физическите лица.

Има утвърдени и доказали се във времето практики в тази насока, които се използват успешно в редица западноевропейски страни, такива като Великобритания, Германия, Франция, Италия и др., а именно – сериозни данъчни облекчения, компенсиране на разходите по възстановяването на сградите, нисколихвено кредитиране, субсидиране, намаляване на сроковете, свързани с редица административни процедури –  като съгласуване на проекти, издаване на разрешителни и т.н.

От друга страна смятам, че е нужна промяна в отношението на хората към културното ни наследство. Необходимо е да се работи за възпитанието на хората относно отговорността, която имат към сградите, които обитават (това важи за сградите и градската среда като цяло). Собствеността е отговорност както към самата сграда, както и към населеното място, в която тя се намира. За съжаление в повечето ни съграждани грижата стига до входната врата на жилището им. Цената на един имот не е само, това което плащаме при неговото закупуване. Всеки, който притежава къща, вила знае, че по нея винаги има какво да се прави, постоянно се влагат средства за поддръжка. Така е и с по-големите сгради, с повече собственици. В тази връзка смятам, че е необходимо е формиране на нова култура, начин на мислене, което може да започне от младите хора и неоценимата роля в това имат медиите.