Беше студен декемврийски ден, в който целият град се подготвяше за утрешния празник Никулден. Дядо Сава седеше с въдицата в ръка и чакаше да клъвне риба. Беше замислен за красивата си жена Елена, с която се беше развел преди повече от двайсет години. Имаха син на име Николай, който беше заминал да учи в чужбина, и бе оставил баща си сам. За кого ли ловеше рибата? Той щеше да се прибере, да изпие бирата си и да си почине. Това беше неговото ежедневие. Докато беше замислен, неговият приятел дядо Захари се появи, отново щастлив и с усмивка до ушите. Седна до Сава и разговорът започна.                                                                                                           

  • Ех, Захари да знаеш само морето ме успокоява. Само уловът на рибите, които после пускам, ме радва.-каза Сава.                                
  •  Да, Сава това е животът. Прави това, което те радва.- посъветва го Захари.      

Приказваха си много. Смяха се, пееха, докато не стана време дядо Захари да се прибере. Бургаската морска гара беше любимото му място. Там той прекарваше целия си ден. На прибиране от кея, дядо Захари мина покрай магазина, от който редовно пазаруваше. Докато отваряше входната врата, някой звънна по телефона. Това беше странно за Сава, защото отдавна никой не звънеше на този телефон. Той вдигна и се учуди, когато чу Елена. Гласът ѝ беше същият, както преди. Ах, тя му се обади, целият се разтрепера от вълнение. Повод за обаждането ѝ беше Никулден, именният ден на сина им.

  • Утре ще дойдем двамата с Николай. – каза Елена.
  • Добре, хванал съм две риби и ще ги приготвя.-отвърна с вълнение Сава.

Макар че Николай беше навършил трийсет и три години, Сава реши да го зарадва с любимото му шоколадово яйце, така правеше, когато синът му беше дете.

На другия ден жена му и синът му пристигнаха в Бургас, а Сава ги посрещна на гарата, той беше много развълнуван.

  • Здравей, татко! – поздрави го Николай и силно го прегърна, а в очите им имаше сълзи.
  • Здравей, сине! Така ми липсваше! – отвърна му Сава.

Зад гърба на Николай се подаде Елена, сякаш времето беше спряло за нея. Дългите ѝ коси бяха хванати на кок, а снегът белееше в тях.

  • Здравей, Елена, приятно ми е да те видя след толкова много време. – гласът му трепереше от вълнение.

Така и никой не разбра защо двамата решиха да сложат край на своя брак, в един ден, тя просто си тръгна заедно с Николай, а Сава се затвори в себе си, морето, а риболовът и Захари бяха единственото му развлечение.

  • Здравей, Елена, за мен също е удоволствие да те видя след толкова много време.

След като тя си тръгна от Бургас, Николай идваше много рядко, чуваха се по-често, когато Николай беше дете, но с годините, сякаш синът бе забравил своя старец.

Всички заедно седнаха да обядват. И за тримата беше странно, не го бяха правили от много години, в един момент обаче всички се отпуснаха и започнаха да си говорят, да си припомнят хубавите спомени. Николай предложи да си направят семейна снимка, която да запамети този хубав спомен.

На сутринта Сава се събуди, стана от леглото, а около него кънтяха гласовете на Елена и Николай. Той отиде в трапезарията, където на скрина беше поставена семейната снимка, поогледа се, потърси снимката, а нея я нямаше. Зачуди се.....започна да връща спомените си назад, очите му се напълниха със сълзи, оказа се, че тази среща е била сън, толкова жадувана, че е била като реалност.

Отново го обзе чувството на самота, което съсипваше старото му сърце. Облече се и отново се запъти към морската гара, защото точно там той намираше временно покой.

                                                                                                     

        Автор: Сиана Костова Славова VI в клас

Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и: