Иван Петров много обичаше да яде риба. Още от малък. Можеше на едно сядане да излапа цял килограм. Харесваше всички видове риба, но най-много му допадаше замразената скумрия. Черноморската. Винаги сам я приготвяше по старата семейна рецепта, наследена от баба му по бащина линия. Това беше единственото му участие в домакинската работа. За всичко останало се грижеше жена му Мария. Вече четиридесет и една години.
Щом взе пенсията веднага отиде в рибарския магазин да купи скумрията. Избра най-тлъстите. С лъскави сребристи кореми. С огромна нежност ги занесе в апартаментчето. Изми ги със студена вода. Ловко ги изчисти като остави главите. Каква ще я тази риба без глава? Изми ги още два пъти. Подуши ги. Сега беше ред да се отпуснат малко. Да готвиш риба се иска голямо търпение. Знаеше това. Изгледа едно полувреме от някакъв мач по кабеларката. После започна свещения ритуал. Леко посоли рибите. Натърка ги с парче лимон. Намаза ги отвътре със зехтин. Сложи им по две зърна чер пипер и стръкче девисил. След това внимателно, все едно че бяха безценни съкровища, ги положи в тавата. Изми няколко узрели домата. Наряза ги на кубчета и ги нареди отстрани. След това много бавно с големия нож наряза лимон на тънки кръгчета. С дебелите си пръсти започна да ги нарежда отгоре върху синкавите им гърбове, като ги застъпваше едно с друго. Поръси обилно със зехтин. Свали очилата си. Премижа с очи. Дълго гледа с влюбен поглед резултата от труда си. Боже каква прекрасна картина! Отвори затоплената фурничка и пъхна тавата с рибите да се пекат. И зачака. Времето се точеше лениво. Изпуши цигара. Изпи едно кафе. Опита се да послуша някакъв политически дебат по радиото, но… откри че нищо не го интересува освен това, което ставаше във фурната. Леко открехна вратичката й. Надникна. О-о-о, всичко вървеше по плана. Точно така трябваше да изглежда! Изключи тока. След пет минути извади тавата. Сложи я на дървената поставка в средата на масата. Сега беше ред на наситнения магданоз. Не се скъпеше. Ръсеше и ръсеше върху димящата манджа. Малката кухничка се изпълни с неповторимите ухания на море и зеленчукова градина. Обожаваше този миг.
Входната врата хлопна. Жена му се връщаше от работа. Работеше в една счетоводна къща. Иван Петров отвори вратата безкрайно щастлив.
-Марче, аз приготвих вечерята. Бързо позвъни на дъщерята. Да дойдат със Гошо и Ванчето да си хапнат рибка.
Жена му погледна с уморените си, от цифрите, очи масата и каза:
-Иване, ти и като млад беше стиснат, но като остаря съвсем скръндза стана. Да не си Господ, бе, че с две риби да нахраниш пет човека?
Бисера Дживодерова
гр. Велико Търново
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!
За най-добрите разказвачи са предвидени награди от спонсорите на конкурса:
I място получава ваучер за 400 лв. от магазин „Техномаркет". За тази сума може да си закупите Notebook за да записвате своите интересни истории или хубав фтоапарат, за да ги илюстрирате. А може би още нещо...
II място получава пътна чанта от магазина за чанти „Ди-Яни" на ул. Георги Кирков N 7. Добрите истории предполагат дълги пътешествия и запас от лични впечатления. А без багаж, не може!
III място получава вечеря с рибни специалитети в най-новия бургаски ресторант „Люти чушки" на стойност 50 лв. Е, може ли конкурс за риба без риба?
Конкурсът се реализира със съдействието на новото бургаско радио Power FM, което може да слушате онлайн на http://powerfm.bg/bg/home/
