Наближаваше Коледа. Трескава подготовка за празника обхвана малкото крайбрежно градче. Младите, тръгнали да търсят щастие в големите градове, се прибираха у дома за празника. Градчето оживяваше по това време на годината. Въздухът се изпълваше с аромат на коледни сладки, смях и музика.
На брега на морето, в малка рибарска колиба, живееха стар рибар и неговият шестгодишен внук Тими. Само те не бяха обхванати от коледната магия.
Всеки ден, в който имаха добър улов беше празник за тях. И тази вечер, както всяка друга, те бяха там, на брега, далеч от празничната атмосфера на градчето.
Дядото отглеждаше сам детето. Морето играеше важна роля в живота му. То му даваше прехрана, но му и отне любими хора-родителите на Тими. В ден като днешния, преди пет години, те влязоха на риболов в морето и останаха там завинаги. Ето защо той не обичаше Коледа. „Ден като всеки друг“- помисли си той и погледна с тъга своя внук.
Старецът вдигна поглед към небесната шир и тихо отправи молитва:
– Боже, дай ми още малко години живот, да не го оставям сам. Малък ми е още.
Въздъхна тежко, затвори очи и се отдаде на дрямката.
Момчето го погледна с умиление. Сърцето му се изпълни с любов и признателност.
– Спи, дядо, спи. Аз ще те пазя – промълви то.
Не помнеше родителите си. Имаше си само него.
Изведнъж въдицата му се раздвижи, то я вдигна бързо и онемя. Пред него, озарена от светлина, стоеше златна рибка.
– Мила рибке, не се плаши. Ще те пусна в морето, но моля те, предай на моите родители , че много ми липсват и не съм ги забравил. Ще те помоля също, ако има начин, нека да видя лицата им. Поне за миг!
Рибката поклати опашка в знак на съгласие, а момчето нежно я освободи от кукичката и я върна в морето.
Светлина озори небето, звездите се раздвижиха, засияха по-ярко и на небосклона грейнаха лицата на мъж и жена. Стана тихо, тихо. Светът се смълча.
– Мама и татко! – промълви Тими.
От очите му се отрониха сълзи, сърцето му заби лудо. Той усети как бърз полъх на вятъра го обгръща като прегръдка , а невидима ръка го погалва по лицето.
Само след миг и всичко си беше постарому. Тими стоеше на брега , с въдица в ръка до дремещия си дядо.
Магията беше преминала, но топлина и нежност изпълваха малкото му сърчице.
След този съдбоносен ден нататък, момчето очакваше празника с трепет, вълнение и надежда чудото да се повтори.
Тими вече знаеше , че на Коледа стават чудеса.
Автор: Мадлен Дакова, 7. в клас, СУ „ Иван Вазов”, гр. Поморие
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
