В едно далечно време, в едно бедно семейство бащата бил рибар, а майката домакиня. Те имали едно дете . То било момиче. На бащата не му вървяло от много време и изкарвал дребни пари. Затова майката и дъщерята се опитвали да припечелват , като плетат пуловери и чорапи. Те също не изкарвали много пари от плетенето, но все пак било повече. Всяка вечер майката и дъщерята правели заедно вечерята. После сервирали масата. Когато бащата се прибирал от риболов, всички заедно казвали молитвата, за да благодарят на Бог за храната, която ядат. Докато вечеряли, всеки разказвал как е минал денят му. След като се нахранели, всеки си отсервирал чинията и се приготвяли за сън. Бащата слагал детето си да спи и я питал:
-Миличка, коя приказка искаш да ти разкажа?
-Тази за мидичката.
-Но аз ти я разказвам всеки ден.
-Моля те, тате!
-Добре започвам. Имало едно време една вълшебна мидичка. На външен вид тя била грозна. Но когато и споделиш нещо, което те притеснява. Тя ти показва това, което ще ти помогне. Вече стана късно, утре ще тия доразкажа.
-Но ,тате, моля те само още малко.
-Добре, добре, но само малко. Всички се питали, къде може да намерят тази мидичка. Според старите рибари можеш да я намериш, някъде между скалите. Хайде, вече стана късно, лягай да спиш!
-Лека нощ ,тате.
- Лека нощ ,миличка.
Минала година и момиченцето станало в първи клас. Родителите и нямали пари да и купят учебници и тетрадки. Всички и се подигравали, но тя се сетила за вълшебната мидичка. И един ден след училище тя отишла на скалите, и потърсила най-грозната мидичка. Но не я намерила, седнала и се отчаяла .
- Няма да я намеря !– казало момичето.
- Какво става?- казал някой.
- Кой е тук?- притеснила се тя.
- Аз съм мидичката, която държиш.
- Но, как така?
- Какво те притеснява? Аз ще ти помогна!
- Ами същност има нещо.
- Кажи, мило дете!
- Аз съм първи клас ,но мама и тате нямат пари да ми купят учебници!
- Това ли бил? Затвори очи! А сега ги отвори! –
- Еха ! Много ти благодаря! Но ще трябва да тръгвам, че мама и татко ще се притеснят. Чао, мидичке!
- Чао, миличка!
Момиченцето скрило мидичката и се прибрало. Когато майка и видяла учебниците, се притеснила, че тя ги е откраднала. Бащата се прибрал и поговорили всички заедно. Но и двамата не и повярвали.
Тя решила да не казва на никого за вълшебната мидичка , защото нямало да й повярват. Всеки ден след училище момичето ходило да си говори с мидичката, защото само то я разбирало. И така години наред.
Автор: Калина Димитрова Михова- VI ,,д” клас , СУ ,,Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Бургас
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
