От доста време се опитвам да покажа на хората около мен, колко съм смела. Изпробвах всевъзможни начини, но те продължават да ми казват, че съм „кекава“, тъй широко използвана дума в нашия Югозападен край, за човек, който не може сам да се оправя. Да , обаче същите тези хора, ми казват, че имало мъжка и женска работа, нещо с което аз не мога да се съглася.

Дойде време да спре чуденката, и да се захвана да работя по въпроса свързан с доказване пред близките ми.

Андрей ми беше много близък приятел, в който съвсем клиширано, аз бях влюбена. Баща му беше председател на Ловно-рибарското дружество в нашия град Петрич, и исках да ми съдейства, да съм доброволец за организирането на ежегодната томбола на 30ти декември на площада в Петрич. Имаше обаче един проблем, чичо ми Стоян, е смъртен враг с бащата на Андрей. Всички в града знаеха, че чичо ми, е ловджия само, че не в Петричкото дружество, а в това на Сандански, а те си съперничиха помежду си.

Първо е ловувал в нашия град, и са били приятели с чичо Симо, бащата на Андрей, но после нещо се скарали по време на лов и от тогава се гледат на кръв. И всички в града знаят Стоян ресторантьора, че ми е роднина, надявам се това да убегне на чичо Симо и да мога да стана член на дружеството дори временно само за организирането на томболата. За целта трябва първо да говоря с Андрей. Звъня му.

  • Здравей Андрей, събуди ли се? – попитах го аз, понеже беше неделя 09:00ч сутринта.
  • Добро утро Здравче, не спя, станах преди половин час, ще ходим с баща ми и дружината на река Струмешница за риба, но това едва ли те интересува ха- ха – сънено ми отговори Андрей.
  • О, това е чудесно, точно заради това ти се обаждам, мога ли да дойда с вас ?
  • Обаждаш ми се, за риболова, че ти от къде си разбрала, че ще ходим ?

Стъписах се, моето нетърпение и този път ми изигра лоша шега и се злепоставих пред Андрей, мълчах 3 минути и преди да ми затвори само това измислих да кажа :

  • Всъщност искам да се докажа пред нашите, че съм смело мъжко момиче, но чичо ми Стоян, няма да ми съдейства, по известни за двама ни причини, и реших теб да помоля за тази услуга.

И той ми помълча известно време и после отговори с гняв:

  • Стоян Поповеца, пфу никога няма да те приемем при нас, по-добре му се примоли на него, да те включи в Санданската чета и ходете обикаляйте там по дворовете на хората.

Затвори ми. Знаех си, че ще реагира по този начин като му заговоря за тъпия ми чичо, който виждам 2 пъти в годината ама реномето му влияе на всички от семейството ми, макар да не го искаме. С това плановете ми за доказване, рязко се провалиха, а аз не знаех какво друго да помисля.

Целият град чакахме с радост томболата от малки до големи всички искаха да спечелят дивеч или риба и да си сготвят и хапнат вкуснотийка. А Андрей дори за риба не ме искаше, какъв бе моя каръшки късмет.

След час получих съобщение по вайбър от Андрей : „Здравче извинявай, че така реагирах, знаеш колко мразим „бельовалията“, чичо ти е и не искам да те обиждам заради него. Говорих с баща ми, ела на риболова. В 12ч сме пред вас да си готова. “

Като го прочетох почнах да скачам от радост и щастие. Приготвих се набързо и от 11:30ч съм на двора да ги чакам да ме вземат. Истината е, че нямах нищо налично за риболов, единствено – голямо желание и мерак.

Знаех, че за да ловувам диви зайци ми трябва освен активно членство в клуба и разрешение за пушка , да не говорим, че нямах пари и пуша да си купя. За риболова освен въдица с принадлежности и стръв ми трябва столче сгъваемо и се сетих, че имаме в бараката на баба ми едно, изтичах и го взех. И разбира се, не на последно място, камуфлажните дрехи да се сливаме с природата.

Точни като Швейцарски часовник Андрей и чичо Симо бяха пред нас, и ме взеха, по пътя типично в техен стил се слушаха нахъсващи песни, като с най-висок глас пееха „Хванах, хванах 100 шарана и една голяма мряна, 300 едри каракуди, много, много паламуди“, и избухваха в екстаз. Поне доброто настроение беше на ниво. Пристигнахме и всеки знаеше какво да прави, с изключение на мен.

  • Здравке, хайде да разтоварим колата, какво блееш. – провикна се Андрей.

Много добре знаеше, че мразя да ми казват Здравке, и пак го правеше.

  • Не блея, просто чакам да ми дадеш наставления.
  • Добре, заеми поза с въдицата и аз ще те снимам, може да те включим в календара за 2023 година ха- ха. – подиграваше ми се Андрей ехидно.
  • Я, дай въдицата да хвана 10 шарана и една голяма мряна. – почнах много да се вживявам.
  • Ха-ха Здравче, тук не е песен, работата е сериозна. Нека те запозная с това какви риби има в река Струмешница. Преди всичко искам да ти кажа, че това е място само за нашата Ловно-рибарска дружинка гр. Петрич, тук не допускаме някакви санданчанлий да ни правят сметка. Тук Здравче, се хващат само мрени и клянове, което значи, че любимата ви риба с баба ти Здравка – скумрията я няма. – смееше се Андрюхата.
  • Ох, колко си смотан, знам много добре, че скумрията не е речна риба. – почнах да се заяждам с него.
  • Знаеш ама за шарани пееш, а ? – шегуваше се той.
  • Заради вашите песни в колата. – добавих сърдито аз.
  • Хайде деца, стига сте си приказвали тук сме, за да хванем, колкото може повече риба за утрешната томбола. – каза бащата на Андрей.

С общи усилия добре се справихме, сама аз имах доста успешен улов, първо ми показаха, естествено как става цялата работа и после, рибите сами се кълвяха на кукичката. Чувствах се успяла, наравно с мъжете да се справя добре. Нямах търпение да съобщя вкъщи новината.

  • Мамо, тате, бях с дружинката от Ловно-рибарско дружество Петрич, на риболов, и уловихме много риба за утрешната томбола.- заявих гордо.
  • Браво, Здравче, не вярвах, че ще ти хареса.- каза баща ми.
  • Браво! Ние пък купихме 20 билета за утрешната томбола, ще се радваме да спечелим риба, която ти си уловила. – добави баща ми, а аз кипях от радост.

Денят настъпи, днес 30ти декември, ще се разиграе томболата на площада. Отидох рано пред къщата на Андрей, казах, че искам да им помагам за всичко. Той не се противи много, отидохме заедно, с баща му първи на площада, почнахме да редим дивеча и рибите, като им правехме ние с Андрей кукичка да могат хората да ги държат. Свързахме микрофона и тонколоната, за да се чуват печелившите номера из целия площад и да няма някой недоразбрал. После подредихме календарите и кошниците от магазин „Тони Марков“. Голяма тръпка за мен беше да видя големите награди – цяло диво прасенце и пушка. Тайничко се надявах, да спечелим поне една награда, не знаех родителите ми какви номера са теглили и са взели, но поне с един календар помислих, че може да се приберем вкъщи.

Започна томболата, по традиция бащата на Андрей- чичо Симо, направи откриването и се представи като водещ. Покани едно от малките деца събрани пред сцената и му подадох купата с номера да изтегли първите печеливши.

  • Тишина моля, за всички ще има ! – провикна се чичо Симо.
  • 20 шарана отиват при номера на окончание …
  • 023 – каза момченцето изтеглило номера.
  • Един по един да идват всички с окончание 023 на билета, моите помощници ще ги дават на всеки срещу представяне на билета. – добави бащата на Андрей.

И така един по един идваха и малки и големи , и мъже и жени. Раздадоха се много награди, очите на хората грееха, макар да не беше най-топлия ден за месеца. Чичо Симо ме погледна преди да обяви печелившите за големите награди и ме повика на сцената.

  • Представям ви това момиче, Здравчето, която дойде заедно с нас – дружинката на риболов и улови мрени. Гордеем се с нейната смелост и желание да бъде с нас, нека тя изтегли номер на чието окончание ще се раздадат 50 броя мрени, някои от тях уловени от самата нея. – всички го слушаха и гледаха, а аз бях румено червена засрамена, че ще изляза пред всички хора да изтегля номер.
  • Номера с окончание 112, печелят по една мряна. – провикнах се силно по микрофона.

После отидох заедно с Андрей да ги раздадем на хората. Обявиха се големите награди.

-  На всички спечелили честито, другата година пак! – каза чичо Симо и с музика закрихме томболата.

Бях, щастлива, развълнувана и горда със себе си. Прибрахме всички неща, по места им, развалихме сцената, прибрахме кофите, където бяха рибите, почистихме багажа на колата превозваща дивеча и се запътих към нашите.

Те бяха спечелили само един бял амур, с техните 20 билета, но въпреки това се радваха.

  • Искаше ми се да опитате от мрените, които улових. – казах им тъжно.
  • Сигурни сме, че хората ще си ги хапнат и ще им е адски вкусно. – добави майка ми и се запътихме към колата.
  • Здравче, елате! – провикна се Андрей.
  • С баща ми искаме да ви поканим на гости, да си хапнем рибка. – добави той.
  • Да тръгваме!- добави баща ми и потеглихме зад тяхната кола.

Влязохме в кухнята, където миришеше чудесно на току-що изпържена риба и картофки. Майката на Андрей бе останала вкъщи, за да сготви и да ни нахрани като се приберем.

  • Жено, я сервирай първо специалната риба. – каза чичо Симо, а ние се гледахме.

Майка му, леля Оля донесе чинии пред нас с рибка, пържени картофки и салата зеле и моркови. Изглеждаше и ухаеше един път – невероятно!

  • Да ви е сладко! Във вашите чинии е първата уловена мряна от Здравка, нямаше как да не я запазя. – каза чичо Симо.
  • Ехаа! – възкликнах.
  • Видя ли Здравче, че все пак ще опитаме рибка уловена от теб ха- ха – смееха се нашите.
  • Мм, много е вкусно. – премлясва Андрей.
  • Признай ми го, че е най-вкусната риба, която си ял.- почнах да се възгордявам.
  • Гледай да не ти става навик да те хваля. – започна да се заяжда с мен Андрей.
  • Браво Здравче! – каза майка му.

Всички си облизаха пръстите от вкусотия. Наистина бе не само най-хубавата рибка, която съм яла, ами и най – хубавия ми ден.

Автор: Златка Ангелова Георгиева 

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: