

Подобен на неговия мотор е произвеждан за Третия Райхстаг, но с матов цвят, за да не дава отблясъци през нощта. Друга
модификация е в жълти краски, специално производство за пясъците на пустинята, заради известния като Пустинната лисица генерал Ромел.
Ръждата по мотора не означава, че не е в движение, дори напротив Васил е пристигнал за парада в Бургас на собствен ход с возилото. А заедно с него е пътувал и синът му, който също като баща си проявява влечение към моторите. Машината от 1939 година вдигнала 150 км в час, похвали се гордият собственик. Дори обмисля да направи голям преход из България и чертае маршрута, който ще включва равнини и планини, дъжд, вятър и слънце. Това ще бъде своеобразен рекорд за неговия „железен кон", ако успее да го осъществи.