Тази година България бе пресдтавена с два пълнометражни филма на фестивала в Кан. Макар да не участваха в конкурсната програма и двете прожекции минаха при пълни зали, внимание от най-взискателната публика на света и аплодисменти на финала. Самата селекция в паралелните секции на фестивала е сама по себе си оценка и престиж. Девизът на „Седмицата на критиците” е „новият дух на киното” и двата филма напълно се вписват в него.
Филмът на Камен Калев „Островът” с Летисия Каста и Туре Линдхард е екзистенциален и универсален разказ за търсенето на идентичност, за ролите, които всеки играе, за тревогите на съвременния човек и трудностите пред общуването в двойката - една универсална приказка с неочаквани обрати в сюжета и дръзки смени на жанровия ключ. Уважение буди амбицията на режисьора да се оттласне от документалния стил на „Източни пиеси” и да експериментира в съвършено различна посока.
Филмът "Аве" на Константин Божанов пък беше включен в Седмицата на критиката.
Божанов е
с художествено образование от София, завършва Кралския колеж по изкуствата в Лондон и документалистика в Ню Йорк. Днес той живее в Голямата ябълка и има.... скулптурно ателие.
"Аве" е младежки филм, който разказва за изолацията на тийнейджърите, за сблъсъка им със смъртта, загубата и лъжата – преди животът да е притъпил емоциите им. Във филма има два основни автобиографични за Божанов момента - на 19 години почива негов приятел и той тръгва на стоп за погребението. А прототипът на Аве е момиче, което той среща на 17 години.
На фестивала бяха преставени и няколко късометажни ленти. В сряда филмовият проект
Филмът "Писмото" (The Letter) на българската режисьорка Доротея Друмева спечели
първа награда за късометражно кино. "Писмото" е 30-минутна лента, в която се разказва за млада жена, която научава, че очаква дете.
Категорията за късометражно кино към филмовия фестивал в Кан е създадена през 1998 г. с идеята да открива нови имена в киноизкуството.
