Шотландеца

Трите върби беше странен язовир. Носеше името си от дървета, които били толкова самотни, че с плача си променили химичния състав на водата. Сега там заедно с раци, сомове и шарани живееха скумрии, попчета и дори сьомга. А отскоро, незнайно откъде, беше доплувал огромен геомодифициран екземпляр, дълъг пет метра и тежък около петдесет килограма. Толстолоб с мустаци и плавници на тюлен и по-нагъл от продавачка в супер, която ни баламосва, че няма дребните, за да не връща ресто. Рибокът приличаше на чудовището от Лох Нес. Устата му бе голяма като хладилник, но беше веселяк и имаше добра душа, въпреки че вземаше рибарите на подбив. А те не спираха да го одумват в кръчмата.

– Аз ти казвам – рече Гошо, – тоя не е местен.

– Местен е. От Атанасовското езеро до Нефтозавода край Бургас е?! – изсумтя Пешо.

– Не, бе, от Шотландия е.

– Ти луд ли си?

– Ами откъде иначе ще знае такива номера, Пешо?

– От Шотландия е, там е бъкано с тюлени. Водата е студена. Затова е корав! – добави пазачът на язовира.

Нарекоха го Шотландеца.

– Как ще преплува от Шотландия до нашия язовир, бе, Пешо? – чешеше се по врата Гошо и пиеше третата си бира.

– Ми що да не, виждаш ли колко е голям. Бас държа, че е доплувал за три дни! – отвърна му Пешо.

– Да не е маратонец, бе? Аз друго се мая – защо точно пък от Шотландия, бе, Гошо?

– Ми от Шотландия, ми откъде? Такива големи риби има само там – край мътните и недостъпни води. Един приятел ми каза – философстваше Гошо и допушваше цигарата си.

– И на какъв език ти го каза приятелят? И ти на какъв език го пита? – дразнеше го пазачът.

– На шотландски, на какъв. Казах му учтиво „Оскюз ми“ и после се разбрахме с ръце. Затуй ти казвам – шотландска е рибата.

– И защо си толкова сигурен? Да не му видя шотландската поличка, като плуваше на плиткото?

– Няма да споря с вас, ами да питаме Бай Морко (името му беше съкратено от Мърморко) – сприхав, крив и вечно недоволен чичак, който тъкмо влизаше в кръчмата.

– Ела да седнеш при нас – повика го с ръка Пешо. – Да ни кажеш: шотландски ли е, тюлен ли е, толстолоб ли е, какъв е оня самозванец? Кажи, Бай Морко! Питаме те, защото на язовира си бог. Познаваш всяка риба и всяка риба се бута да се закачи на твойта кука.

– Значи, ся, няма значение откъде е и какъв е. Важното е да го хвана. Щото Шотландец или не, хич не ми цепи басма тоя и ме прави на глупак – тръшна такъмите си Бай Морко и седна на тяхната маса.

Истина беше. Мърморкото смени сто въдици, сто месини и сто захранки, но Шотландецът винаги му се изплъзваше. Борбата за надмощие помежду им се превърна в лична вендета. Един ден Бай Морко се появи с въдица – последен модел. На стоманен прът вместо месина беше закачена стоманена верига, която завършваше с плувка, колкото хандбална топка, а куката приличаше на ченгел за  трупно животно в месарски магазин. Мъжът седна на рибарското си столче и отвори трилитров буркан.

– Какво е това? – попита Пешо.

– Мойта специална стръв. – Бай Морко отвинти капачката. – Лютеница за цвят, риба за протеин, шоколад за душата… и чесън, за вкус. Шотландецът е интелектуалец… А интелектуалците се хранят здравословно.

На брега се разнесе такава воня, че два гълъба паднаха покосени в полет, а третият умря доброволно. Пешо се дръпна назад:

– Това не е стръв, а обществено бедствие!

Пазачът отбеляза висока радиоактивност и раздаде на присъстващите противогази. Никой не му се противопостави, защото на язовира той беше шефът.

– Ако толстолобът не припадне, значи е супергерой – пророкува Гошо.

Рибарите помогнаха на Бай Морко да довлече въдицата до водата и да я спусне вътре. Когато тя потъна и „уханието“ потъна с нея, мъжете свалиха противогазите и зачакаха. Пухкавата сутрешна мъгла се разкъса, като че ли самият язовир въздъхна. Тогава плувката потрепери.

– Ей го! Почна да мисли! – провикна се Гошо.

– Кой? Шотландецът или Бай Морко? – попита Пешо.

– Който е в състояние – сви рамене Гошо.

И изведнъж плувката се размърда и потъна. Бай Морко замръзна.

Въдицата се дръпна рязко. Мъжът се наведе. После някой я дръпна отново – лекичко. После пак спря.

– Какво, за бога, прави тоя?! – изрева Бай Морко.

– Тества интелектуалното ти равнище. – остроумничеше Гошо.

Водата завря. Показаха се мехурчета, след това мощна струя и накрая… Шотландецът – огромен и самодоволен. Той погледна Морко и пак дръпна веригата с плавниците си. Малко наляво. Малко надясно. Малко на зиг-заг. Като гимнастичка, която играе съчетание с лента. После я изтегли рязко към себе си сякаш я изучаваше.

– Ти виждаш ли какво прави? – прошепна Пешо. – Все едно ти казва: „Абе, човек, с това ли ще ме плашиш?“

Шотландецът закуси със стръвта, облиза демонстративно мустаците си и заплува навътре. Бай Морко седеше на столчето пред кофата и отваряше втори буркан със захранка – килограм лук, варени яйца, царевица и мухлясал кашкавал. Пазачът обяви екологична катастрофа и раздаде маски на рибарите. Баш рибарят нахлузи своята на лицето си, нави бавно веригата и нагласи новата захранка. Тюленът – толстолоб се появи след час, излапа обяда си, приближи се към брега, изправи мощното си туловище, наду бузи, прецели се и изплю празната кука в кофата. Тя с пукот се разцепи на две.

Бай Морко се опули:

– Това вече е лична обида!

– Не – смеше се Гошо. – Този екземпляр има чувство за хумор!

След риболова отидоха в кръчмата. Мърморкото поръча три бири и махна с ръка.

– Тоя тюленотолстолоб ми се подиграва!

Пешо кимна:

– На мен ми се стори, че те съжалява.

– Съжалява?! – заби юмрук по масата Бай Морко. – Утре пак отивам!

– С каква стръв? – запита Гошо. – Паста за зъби? Лют сос, трици?

– Ще измисля! Ще ви покажа аз на вас!

На другия ден Бай Морко пак беше там. Мълчалив. Подозрително кротък. Този път не носеше нито буркани, нито нови изобретения. Само желязната въдица. И нова кофа с риба. И тогава… пляс. От водата се показа само опашка.

– А тука ли си? Воден философ такъв? Всичките ми захранки изяде. Сигурно качи още двайсет килограма. Ще те извадя,  здзвер и ще те претегля на кантара в плод зеленчука, дебелак, мазняр… ! – викна Бай Морко и подпря въдицата. Този път за захранка сложи филе от скумрия, голямо колкото телешки език.

Рибарите наоколо се спогледаха, но решиха да го оставят да се самоунищожи. Плувката потрепна, а въдицата направо подскочи.

– Навивай веригата, Бай Морко! – викна Гошо.

– Чакай, бе, тоя дърпа… на порции!

Наистина тегленето беше странно. Не силно и бясно, а… закачливо.

Дръпне, направи пауза, пак дръпне, леко отпуска. Като че ли дърпа ластик, не верига.

– Все едно ми намига! – изпъшка Морко.

– То и на жена ти така ѝ намигат – отбеляза Пешо. – Ама ти не обръщаш внимание.

Бай Морко се озъби, но нямаше време за караници – водата пред него забълбука. И от дълбините се показа огромната глава на Шотландеца, плесна леко с опашка и… сякаш кимна. После дръпна още веднъж въдицата, и я заряза… Направи няколко кръга с подскоци, обра овациите на публиката и продължи да плува.

– Бай Морко, той те харесва! – смееше се Гошо. – Иначе щеше да избяга.

– Не! Шотландецът ме разхожда… Като куче на каишка. – тросна се Бай Морко, спъна се от яд, седна в кофата и си намокри гащите.

Шотландецът го изчака да спре с ругатните, потопи се дълбоко като образува кръгове във водата. Когато се показа държеше стоманения прът между зъбите си. С кроул се приближи и го стовари в краката на изплашения човек. После отговори с финално, достолепно пляскане с опашката. Остави пръски, приличащи на точици. Заплува бавно в кръг, точно пред брега. После направи още един кръг. После още един. Всяка обиколка завършваше с пльок. Опашката удряше водата на едно и също място.

Пльок.

Пльок.

Пльок.

– Какви ги върши тоя?! – изрева Бай Морко.

– Маркира си територията – каза пазачът.

Шотландецът направи последно завъртане и изчезна. На повърхността останаха пръски. Странни пръски. Събрани накуп.

Пешо се наведе, присви очи и рече:

– Абе… това прилича на буквата „Ш“.

– Глупости! – махна с ръка Морко. – Шотландецът не познава нашта азбука.

Но на следващия ден пръските пак бяха там. И по-следващия. Все на същото място.

– Бай Морко, Шотландецът тренира подписа си. Чака те на язовира да развееш бялото знаме за да подпише капитулацията ти – Гошо беше стигнал до финалното си заключение.

– Има да си чака! – изсъска Бай Морко. Прибра се вкъщи. Синът му поръча хладилен камион по интернет и нашият го подкара.

„Ще му видя сметката на тоя мноумник. Ще спазаря тюленица, ще я пусна в язовира. Каквато е красива и гладка ще му замъти главата. Ама той е обикновена риба. Щом разбере, че не е от техните, тюленицата ще го зареже. Шотландецът  ще поиска да се самоубие като всеки влюбен балък. И тогава какво ще стане? Ще налапа мойта кука. Защото аз ще те дебна, глупак такъв!“ – свиркаше си Бай Морко и въртеше волана по дивите и стръмни пътища към Шотландия.

Автор: Нели Арнаудова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 15-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и Супермаркети Болеро и Медицинска лаборатория “ЛИНА”.