baner_konkursТ'ва сънищата са хубаво нещо. Ма много хубаво. Затова и аз много обичам да сънувам. Като сънувам, сякаш съм някой друг и даже понякога и риба хващам. Ей тъй, разглеждам си рибарските форуми и после насън се отъждествявам с майсторите.
Отдавна ми се щеше да пробвам риболова в странство. Некви изроди ходили редовно и много риба фатали. Емо Василев, Кърцата и Ивако май им викат по форумите рибарски.
Все им чета репортажите и гледам снимките и черна завист ме обзема. Толкова много явно се е насъбрала в мене , че чак почнах да ги сънувам тея.
Та за един такъв сън , дет го сънувах наскоро и изпотен, като след 10-часов секс маратон, се събудих (и т'ва съм го сънувал, много е яко), искам да Ви разкажа.
Незнам защо, ма в съня си аз бех Кърцата. Най-красотен е явно и затова тъй
Та оттука като викам "АЗ" да знаете че за Кърцата става дума. Откачена работа, ма така е със сънищата....

Та в съня ми Аз (Кърцата) имах уговорка да ода да ловя едни митични черни мрени по Струмско. Много биле големи и са опъвали яко, щот си мислели, че са бели такива. Да ама не биле бели щот , както е добре известно из научните среди, тамо (по Струмско) такива се не въдят. Има само откачени черни дет си мислят... Уф и аз се обърках вече и затова да минаваме нататък...
...и в един момент ми звъни телефоно. Емо Василев. Отде ми има телефона тоя човек, идея си немам. Сигурно щото в съня аз съм Кърцата, а те са приятели, тъй че е резонно да си звънят понекогаш.
- К'во праиш бе Емка, викам аз
- Е па викам да ти напрайм една изненада, по Гръцко да те водим
(В тоя момент сигурно съм се задавил от кеф в съня си, даже сутринта попипах под чаршафо дали не е мокро, ма не беше)
- Кога викаш тръгваме.
- Тая вечер в два потегляме. Чекай да те светна в схемата.
И ме светна. Оказа се че работата е сериозна. Он щел да пътува с неговата кола заедно с Ивако и още некъв пич, още двама пича щели да тръгват от Софето, па един друг пич щял да мине през къщи да ме вземе и мене. Много ПИЧ се събра, ма такива си беа хората, честно.
Пича дет ме зема от къщи, и он от форумите, Явор се вика, съзирал съм го и него че по Гръцко митка от разни теми де ги списува.
Та взе ме човека и газ накъмто Дупница. Там на ОМV-то требеше да се чакаме с останалите. От мерак ние естественно бехме първи. Две арни девойки ни направиха по кафенце и седнахме да бистрим риболово. По едно време изотпреде ни се спря автобус. Додето му сричах латинските букви по номера, вратата се отвори и отвътре наскача цела тумба чехкини... или полякини... или и от двете народности мешано. Така е в сънищата, мечтите се сбъдват...
Почнах да ги бройкам, а па те се фърлиха да галят некво куче, дет се измъкна от на майка си ... тъмнината.
Мани, резил. Некъф пес, проскубан и вонящ, с клепнало ухо и сълзливи очи ми отне вниманието на другоземките. А тъкмо щях да нападам като черноморски гларус същи. Замалко да ми отиде риболово, зарад тез женски изчадия.
В туй време пристигат с две коли Емо и Ивако и Владо със сина му. Другио пич се бил отказал. Явно он ги е набарал неиде чехкинчетата, не кът мен , едно псе да му ги вземе.
Пичовете набързо метнаха по едно кайве и се натоварихме по машините. След по-малко от два часа вече щурмувахме границата. Малко се притеснявах, как тъй, уж аз, а на личната карта Кърцата... Ма пред българскио митничар мина, явно тъмно беше, а гръцкия само помаха дружески. Сигурно ги познаваше тея хайвани, отдъхнах си.
Още 150 километра по надоле ни чакаше и мечтаната река.
Рано, на разсъмване, вече я бехме налазили. Оказа се обаче , че сме се изтипосали насред едно поделение, па и реката безводна се оказа, та бързо се изнесохме. Е, не пропуснахме да оберем едно нарово дърво, което открих в храстите, като ходих да им поставя една българска мина на гърчулята.
И т'ва го има в сънищата, нарове растата като шипки по склоновете. Поне закусихме със сок от амброзия, само дето вкуса го не запомних. Сигурно щото в сънищата вкусове нема, само образи.
Пуснахме се още триисетина километра по надоле и попаднахме на едни райски местенца. Що ли само в сънищата ги намирам тея райски местенца, а в реалния живот се мъча да фана некой оцелял от мрежите костур по изкопаните с багер и осрани от "колеги" брегове на софииските баластиери.
Живот си живеят тея пичове с тея излети по Гръцко.
Ма да се върнем на реката. Голяма , дълбока, с обрасли в пищна растителност брегове. Те я те:
sn1

 

 

 

 

 

Малко под нас солиден мост, съборен явно от големите пролетни води, със стърчащи от дълбините колони и парапети, придаваше апокалиптичен вид на картината. Те го и него:
sn2
За успокоение общо обаче над нас се виждаше и друг мост, който си изглеждаше съвсем редовен, даже и коли фъркаха по него:
sn3
Премерихме дълбочините, сериозни се оказаха междувпрочем, но на дистанция от 8-10 метра беше прилично. Около 4 метра. Дорде се чудехме и маехме що за река е тая дет е по-дълбока , отколкото широка и то стана ракиено време. Спретнахме

му една маса и се сбрахме. Оказа се обаче че има пълчища комари, които ни заставиха да стоим на тъмно и да не смеем да запалим лампата, за да не ни изядат. Затва и снимки и картинки нема... почти:
sn4
Останалото е мистерия.
Мистерия бе и празната маса на сутринта. Уж остана ядене, ма сега го нема. А не пихме толкоз (уж), че да не помним кога сме го изплюскали.
Както си седим и се чудим и гледам малко по встрани това:
sn5

 

 

 

 

 

Я, викам си, източник на стръв и захранка във вид на бели червей. Напъплихме я мършата да я меткаме у водата, рибите да сбираме, когато:
sn6

 

 

 

 

 

ОЖИВЕ. Че и с опашка се опитва да маа значи. Ей къде било изчезнало яденето.
(Ма къф е тоя сън, взимам да се ядосвам вече. Само кучета дето ми крадат чехкините и яденето и една риба няма. Баси киноложкия сън , значи)
Требе да се вземат мерки , да се оправи съня, посока некаква да вземе. Казах им го това на момчетата и те ми влезнаха в положение. Пръснахме се по брего и всеки разстави свойте си установки за борба с рибите
Забърках язе една кофа ръна, метах неколко топки от нея у ряката и пострелях малце бел червей. Ма не от оня кучешкия, който се оказа че не съществува, а нашенски си, роден, български. (Макар че те у Кюстендил уж българи, ма македонци си викат) ... Айде, съня взе геополитическа насока. Требе да се събуждам май...

Та събудих се, пиинах една водица в тъмното и пак се отпуснах на възглавницата.

...Озовах се пак на реката . Вече бях разпънал болото и изтичах методично и целенасочено. Рибите беха строени пред мен и често ,често, некоя поглеждаше живарника изотвътре. Е т'ва вече е сън. Особено готино стана , когато взеха и по две да се ловят:
sn7

sn8

 

 

 

 

 

Така е! в сънищата е възможно и по две риби да се фатат на една кука.
Поглеждам нагоре от мене и к'во да видя. Явор лови!
sn9

 

 

 



И на всичкото отгоре вестника български... Откачена работа са т'ва сънищата. Как ли издържат ония уж-доктори по филмите, дето разни откачалници им лежат по диванчетата и им разправят кога що са сънували. И накрая винаги се оказва , че е сексуален проблем от детството, който пациента подсъзнателно пази в себе си.
При мене явно е проблем с рибите . Може... навремето, га бех малък, ги имаше пущините и по наште язовири, та мое некой сом да ме е уплашил...
Погледнах нагоре и в далечината видех Ивако. И он лови. Ма при него вестник нема. Само една голема въдица:
sn10

 

 

 

 


Помежду ни се беха настанили Владо със сина му , с по един директен и Емо, който подобно на Явор се опитваше да лови на фидер. Нов си бил земал , та да го сефтосал...
Е сефтоса го:
sn11

 

 

 

 


Само че от тичане по нас, софри да ни прави, на човека му останаха едва неколко часа за риболов
Та така, ловихме си ние тоя ден, кой как може. Аз и Ивака тъпчем в живарниците, а Владо , сина му и Явор, па не щели да си ги цапат и фъргат рибата обратно. Сигурно се беа уплашили, че ще я изловим и затова разселваха, да има ние к'во да вадим.
И тъй до вечерта. С временни прекъсвания, че и дъжд ни валя , и реката си сменя нивото с метър нагоре и надолу, щот отгоре имало язовир и пускали вода.
И вечерта отново купон в тъмното. Баси си кръвожадните комари
На другио ден половихме още малко, ма требеше да тръгваме наобратно и затова скоро спряхме и се заловихме да приведем брега във вида в който го бехме заварили. А именно ЧИСТ!
Некак си успехме да извадим живарниците от водата:
sn12

 

 

 

 


Да обаче се оказа че съм немал чували и затова си насипах рибата у кепо. Тъй да си я носим домо:
sn13

 

 

 

 

 

 

 

 

Ма Явор вика, че ша умиришем колата и затова я фърлих:
sn14

 

 

 

 

На границата пак се бех притеснил, че ще ме разпознаят органите, че тоя път светло беше, ма ми се размина. Явно си мязаме с тоя пич, Кърцата.

Събудих се удовлетворен. Арен риболов сънувах. Само дето още не мога да разбера как ги сбрах три дена в един сън...
Големо сънуване беше...
Дано скоро пак така сънувам...

Краислав Димитров- Кърцата ( в рибарските среди съм познат като Кърцата)
Снимки: автора

restorant_liuti_chushki

TM_logo_90x57.5