Ставри беше почтен рибар. Почиташе морето, не лъжеше за улова и пиеше умерено. Е, само веднъж каза, че чепарето му е внос, ама тя Евдокия, жена му, го подлъга. Вика: „ Другите западни маниери имат, Ставри, ти все нашенското гледаш, простееш!“ За да не го смята проклетата Евдокия за хамено ( загубен), излъга. С чепарето, дето сам си го направи, нищо не хвана. Другите викат, че щото било чужбинско, не хващало по Черноморието, ама Ставри си знаеше, излъга и го наказаха. Най му съчувстваше баджанакът Лефтер. Тя и неговата си беше скумрия, та си лафеха по-искрено. Две сестри водеха, ама люти отрови.

Всичко си беше в реда на крайбрежието, ама от някъде, за белята,  се появи чужденецът. Спря се един ден до лодката на Ставри, умилква се един такъв, за възлите пита. Ставри обяснява на  човешки: „ Слагаш така, после така, премяташ, оооп и стягаш.“ Чужденецът вика: „После какво?“ Ставри му казва, че после времето ще покаже, пък оня: „Не така, морски, повече обяснения трябва. По-изчанчани думи, та да завладееш публиката и да удариш кьоравото“. Хич не разбра Ставри кое е кьоравото, ама се съгласи да пийнат с чужденеца някъде, че се намръзнаха на пристанището.  В началото оня само слушаше, после взе да го пита. Какво сънувал, доволен ли бил от живота, жена му тавряз ли била.

  • Не е с ума си понякога, ма не пие. Пили ми на главата за глупости, ма се изтрайва. Ти що питаш?
  • Да знаеш, Ставри, симпатичен си ми. Искам да ти помогна. Щастлив да си. Коледа идва, стават чудеса.
  • Че щастлив съм, какво да ми е лошото. Здрав съм, риба има, Евдокия мълчи понякога, деца нямаме, да ни пречат. Живот ти казвам. Хич не ми трябват разни чудеса.
  • А мечти нямаш ли?
  • Не, Евдокия мисли за всичко, като Tefal е.
  • Хапче за страх ми се вижда твоята, не искаш ли нещо по така?

„Той е човекът“, мисли си Ставри.  Ще му каже, пък каквото ще да става.

  • Имам, барба, един мерак, ама не е много за казване.
  • На мен можеш всичко да кажеш.
  • Русалка искам да хвана. Едно алонче да направя с нея из града, да се изфукам. Красиви били морските моми, пък моята е като курнида. Не че е лошо де, ма ми бахтиса от нея. Ще киризят наш’те момчета русалката и ще се пукат от завист. Пък да спретна лакардията и да ми се накефи душата. Може и на Лефтер да я дам за малко, за Коледа. И той чудо да види, че и неговата е скрипя, и на фаца не го докарва.
  • Да не станеш за маскара?
  • Хич не ми дреме.
  • Добре. Слушай сега. Не е невъзможно, само трябва да внимаваш какво сънуваш. Хайде да пробваме довечера. Мисли си за нещо, преди да заспиш, нещо малко и ще видиш.

Ставри взе нещата присърце. Не чуваше пустосванията на жена си. Умът му бе зает с желание, малко, ама негово. Накрая реши. Сънува и зачака. Светна морето – Ставри беше пожелал и сънувал екамос.

  Срещна се с чужденеца на следващия ден.

  • Да поръчам русалката, а?
  • От теб зависи. После пак от теб зависи.

Размечта се Ставри преди сън. Русокоса, дългокоса, едрогърда, синеока. И малко преди да заспи се сети, че тя е с рибя опашка от кръста надолу.

Събуди се като омагьосан. Лежи и чака. Чува джангър откъм банята. После на вратата цъфва благоверната му Евдокия, уплашена.

  • Ставри, във ваната има русалка. Плацика се, хили се, за тебе пита, коледен подарък била.  Какво да я правя?

Ставри мисли. Хем му е драго, че жена си стресна, хем му е тъпо, че се изложи с мечтата. Така е като не пита Евдокия, пада му се. Надигна се бавно и кисело рече:

  • Дай я на матрапазите.  Коледа идва, всякаква риба се продава. 

 

Автор: Лилия Христова

Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и: