Преди броени дни пет малки душички се пръкнаха на бял свят в Спасителния център за диви животни след дълга подготовка и напрегнато очакване. Пет миниатюрни пухени белошипи ветрушковци се гушат под родителите си и един в друг и дори не подозират, че с тяхното появяване започва една нова епоха в природозащитата.
Почти всеки от природозащитниците, които се занимават пряко с диви животни, има някаква мечта, най-често свързана с един или няколко вида, за които работи или мечтае да направи нещо в продължение на години. Някои от нашите колеги в Зелени Балкани имат една дългогодишна мечта – завръщането на белошипата ветрушка в природата на България. Десетки години са минали от съобщението за последното наблюдение на белошипа ветрушка (Falco naumanni) в България и години, може би пак десетки, ще са необходими за връщането на този вид обратно в нашата природа.
Първата крачка бе направена през 2009г. и процесът най-сетне стартира чрез дарените ни 2 мъжки и 2 женски млади птици от Парка за птици Валсроде (Германия). През 2010г. сформирахме две двойки от тези птици, доизкусурявахме клетките, храната, всички необходими подробности, за да им предоставим нужните за размножаване условия. Трудна работа, предвид факта, че не можеш да осигуриш на птиците абсолютно спокойствие, когато на толкова малка площ са събрани и размножителни клетки и такива, в които са настанени птици за разлитане след лечение и какво ли още не. Освен това, строителството на нови и обновяването на старите клетки продължават и шумът и движението на много хора също са непрекъснато безпокойство за размножаващите се птици.
Все пак, положените усилия дадоха плодове и тази година и двете белошипи двойки снесоха по 5 яйца. Мъжкият от едната двойка, за съжаление се оказа много нервна птица и не пожела да се включи в мътенето, което постави под въпрос оцеляването на яйцата на тази двойка, поради невъзможност женската да мъти непрестанно. За по-сигурно, техните яйца ги сложихме в инкубатор, а на тях
подложихме изкуствени, за да не стопираме процеса на размножаването им. Птиците от другата двойка се оказаха перфектни и с тях нямаше никакъв проблем от гледна точка на грижа за яйцата.
Като цяло, за получаване на по-голям брой яйца от една двойка, в размножителните програми се практикува взимане на първите снесени яйца, като по този начин се стимулира снасянето на още. Това, обаче, е свързано с риска от прекалено натоварване на организма на женската птица, което за нас е неприемливо, защото птиците са млади, а стимулирането на процесите с хранителни добавки e нож с две остриета за млади родители, затова решихме да не прилагаме този метод за момента и да оставим нещата такива, каквито са си, за доброто на птиците.
Не може да се опише напрегнатото очакване, в което измина времето от снасянето на яйцата, часовете пред мониторите на компютрите, в които почти денонощно наблюдавахме дали мътят и какво се случва в клетката въобще... и ето ги виновниците за всичкото това вълнение - пет малки пухчета, които сбъдват мечтата на много хора, без въобще да подозират това! По-добре така. Не им и трябва на тях да се затормозяват с човешките очаквания и мечти!
За малките пухени пильовци целият свят сега е събран в една гнездова камера, където те
получават цялото внимание на своите предани родители, които едва ли не се надпреварват да ги хранят и обгрижват. Предстои им едно безгрижно порастване, след което, живот и здраве, ще открият, че светът не е само гнездова камера, а имат на разположение и по-голямо пространство, макар и в клетка. Доста време ще мине преди и те, на свой ред, да се включат в програмата за размножаване, защото не те, а техните малки ще бъдат сред тези младежи, които ще бъдат пускани на свобода в природата, за да върнат този изчезнал вид у нас.
Това време, обаче, е твърде далеч. Сега светът за малките пухчета е една гнездова камера и двойка грижовни родители.
Информация: Спасителен център за диви животни, Зелени Балкани
