Зимата беше дошла, улиците побеляваха, селото отдавна не беше виждало сняг. Суха година беше и всички деца се радваха на побелялата покривка. Смях се чуваше от улиците, детските гласчета звъняха от щастие, шейни се спускаха пред улицата на дядо Никола, но той беше умислен и притеснен.
Никулден наближаваше, парите му свършваха, пенсията не стигаше до никъде. Внуците идваха всяка година от града, дъщерите му купуваха подаръци. И той трябваше да приготви рибка – така беше всяка година. Но тази година дядо Никола беше много загрижен как ще осигури рибата. Баба Николовица все го успокояваше, че децата ще разберат – тежки времена са, ще измислят нещо за трапезата, но той беше тъжен. Гледаше лодката и умуваше, не му се чинеше Никулден без риба, а време нямаше и празникът наближаваше. Цяла вечер дядо Никола не заспа, а като позадреме сънува – децата, внуците са тук, а риба няма. Събуди се призори, стана и отиде при лодката. Гледа я, гледа я и реши да излезе с нея за рибка. Влезе в морето, хвърли въдицата и зачака.
Времето се разваляше, вятърът се усилваше, а лодката се разлюляваше. Дядо Никола, макар и добре облечен, замръзваше, но мисълта за празничната маса, децата, внуците, му даваше сили да изчака рибката. Зимата идваше с пълна сила, времето не мислеше за желанието на стареца – разклащаше лодката повече и повече. Животът на благия старец беше в опасност.
Силният вой на вятъра отнесе коритото към скалите и удари предницата като направи дупка в лодката. Водата започна да навлиза, дядо Никола беше в истинска опасност – можеше да остане без вечеря, но и без живота си. В един миг въдицата клъвна. Дядо Никола я издърпа и с огромно учудване видя рибка, но каква беше тя – златна.
Обърна се към стареца и го помоли:
- Ако ме пуснеш, ще ти изпълня едно желание.
Дядото гледа рибката и си мисли за празничната вечеря, как ще бъде в тиганчето – хич не му се вярва на това желание. Но рибката пак го помоли:
- Дядо, пусни ме, наистина ще ти изпълня едно желание.
На дядото му домиля – нали и тя си имаше семейство и нея я чакаха вкъщи.
Пусната рибката в морето, а с нея и мечтата за Никулден.
- Нищо – каза си дядо Никола – и без рибка ще минем, но лодката се пълнеше с вода и положението ставаше страшно, когато в един момент водовъртеж хвана лодката на дядото, издигна я нависоко и когато той си мислеше за края на неговия живот, времето се оправи, вятърът стихна, а от пукнатите в лодката няма и следа. Какво да види старецът – лодката пълна с риба.
- Умрял ли съм? Сънувам ли? – мисли си дядо Никола.
Тогава рибката дойде и му каза:
- Ти ме пусна да се върна при моето семейство, сега върви жив и здрав при твоето.
Щастлив дядо Никола излиза от морето, но си вика:
- Тази риба ми е много.
Продаде я на пазара и доволен се прибра при бабата – хем с пари, хем с рибка.
Дойде и 6 декември – Никулден. Масата беше отрупана, а пък и децата всички дойдоха. Веселба и смях кънтеше. Дядо Никола беше щастлив.
Автор: Бедрие Смаил Мехмед, 7 клас, ОУ „Хр. Ботев“, село Мъглен
Екипът на Gramofona.com сърдечно благодари на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 11-ото издание на конкурса. Сред тях са бизнесменът Иван Кузманов, хотел „Утопия форест”, както и:
