Аз съм един независим рибар! Когато жена ми откаже да чисти рибата, която съм уловил- сам си я чистя, без да се съобразявам с нея. Защото съм независим рибар! Като се върна с празен кош, аверите ми се смеят, подиграват ми се. Обаче на мен въобще не ми пука.
Ние, рибарите сме големи лъжци. Зер някой ви каже, че никога не лъже, той не е истински рибар! Ако сме хванали едно кило попчета, от нас си слагаме поне още двеста грама отгоре, ей тъй-за тежест и авторитет! Хвана, например една трийсет сантова платерина, задължително тургам отгоре още двадесет сантиметра, за щастие и късмет. Имал съм случаи, когато ми вярват! Като казах платерина е-е-ей много й разбирам, да знаете. Като се запролети, та чак до есента песни се леят за мен по шофьорския плаж край „Дюни”. Най-голямата платерина аз сам я хванал! Не ви казвам колко голяма беше, щото да не се дразнят колегите. Пък виж и някой ми повярвал!
Само един е ловил по-голяма от мен-китарджийчето Росен Сеновски. Признавам го, защото видях документирано-негова снимка с трофея си във вестник ”Черноморски фар” преди три години. Познавам се с каймака на спортния риболов. Уроци съм преподавал на Косера, Тинктона, Чакала, Маслината, а Рошмана е уникален. По- голям на речния кефал от него няма! Като се запролети, облича маскировъчния костюм, налови си ситна рибка за стръв и гледам на отсрещния бряг на реката едно храстче тихо кротко прави леки пребежки по брега. Кефалът от храсти не се бои и хоп!- влезе в кошчето на Рошманчето. Като си говорим за речните кефали се сещам за едно мое лично преживявяне.
Ама истински случай ви казвам! Беше преди десетина години. Някъде къде Коледа, ама преди празника. Като един независим рибар решавам, паля „Шкодичката”без да питам или да се обадя на някого и тръгвам за кефал.Това се случва малко след обяд и пътувам щастливо за Факийска река, към така наречения войнишки мост. Времето-муци! Пътя-сух и чист. От двете му страни всичко покрито с бяло. Преди два дни беше валяло снежец. Стигнах до моста, паркирах колата, натоварих се с багажа и през една малка нива се дотътрих до реката. Състоянието, когато разпъваш такъмите и нанизваш стръвта преди първото замятане може да се сравни само с първа любовна среща, когато момичето ще се появи всеки момент. Усещаш пеперуди в корема си. Само белият червей протестираше, гърчейки се на куката, но това въобще не попречи на рибарското ми щастие. Още при първото ми замятане засякох едно кефалче. След него друго.
”Утрепах ги!”- си викам на ум. Хванах още две- три. В такъв момент не мислиш ни за ядене, ни за пиене, а
времето сякаш е спряло. При следващото хвърляне плувката плавно и тържествено потъна, а опънатата корда започна да свири ”ми” от втора октава. Това вече не беше кефалче, а огромен кефалджок. За секунди акъла ми блокира, а в следващите трескаво мислех как да го извадя, като нямам кеп. Основното ми влакно беше 0.18, а бидема 0.14. Успях да му надигна главата над водата. Рибока глътна хубаво въздух, замая се и усул- усул го изтеглих в плиткото върху един плосък камък. Нагазих и го извадих с ръце. За риба ходя с кофа, такава една голяма. Като я обърна сядам на нея. Та извадих кефала и бум в кофата- главата му на дъното, а опашката му отвън мете снега. Не знам колко беше дълъг и колко тежеше, ама бая парче си беше! Нахъсен и воден от риболовна лакомия веднага заметнах отново. Чакам, чакам- няма никой. Зимно време деня е малък. Въобще не съм усетил кога започна да притъмнява. Няма и грам вятър, а от небето започнаха да падат едни огромни бели снежинки, като пеперуди... и тишина, такава тишина, че започнах да чувам мислите си. По едно време – вой! „У-у-у-у-у-у-у”. Причу ли ми се, истина ли беше не мога да кажа. Обаче, шубето е голям страх! За нула време събрах такъмите и тичах, като луд до колата. Когато си тръгнах, вече беше тъмно.
По това време на годината от ” Мандра” рибата се качва по Грудовска, топла река е. Не съм я виждал замръзнала през зимата. Мазни мряни могат да се хванат там, ако ги уцелиш. С двама приятели, за да сме независими ходим до Аврамов мост с автобус. Преди Нова година тръгнахме за Бельовица. Рибарите по принцип не пият, но когато времето е много студено е разрешено. За постопляне значи. При тъкъмите сложихме една бутилка ракия и хайде на слука! На реката извадихме въдиците... и бутилката, палнахме си огънче, цър-пър сланинка, наденичка и ха наздраве! Този ден рибата не се обади въобще. Ама хубаво си изкарахме! Само дето, като слязохме на автогарата в Бургас, разбрахме че ни ги няма въдиците- загубили сме ги.
Преди два дни пак ходихме на Грудовска река. Тръгнахме надолу по течението и пак огънче и т.н. И понеже температурите паднаха още, колегата Васко взел две бутилки ракия, за да почерпи на патерица за Васильовден. Много хубав риболов стана. Рибата не кълвеше, но ние така се накълвахме, че загубихме автобусната спирка. Утре пак сме за риба. И понеже сме независими рибари, сами ще си решим как да проведем риболова. Пецата има троен празник и обеща да донесе три бутилки ракия. С едната ще почерпи за годежа на дъщеря си, с другата, че тъщата му си заминава на село и с третата за рибарска слука и късмет. И за да не губим въдици и спирки взехме решение въобще да не слизаме от автобуса. Предчуствам какъв хубав риболов ще стане!
