Далече от морето се чувствам погубен и непълноценен човек. Морето е магия, морето е копнеж, морето е бленувана мечта. Сега, когато съм в Пловдив, на терасата на седемнадесетия етаж с източно изложение, всеки ден гледам към Бургас и търся морето. Щастливци са морските хора, че с всяка глътка въздух вдишват от магията - море.

Не пропускаме всяко лято, в началото на месец юли да сме на морето. Традиция е, защото празнуваме рождения ден на моята съпруга. Две чаши с шампанско, посрещащи изгрева излизащ от морските дълбини. Гледка, която спира дъха и ти се иска да спреш мига. Да спреш времето...

Онази сутрин на Джулай морнинг, като че всички хора не бяха спали цяла нощ, за да посрещнат изгрева. С него сякаш идваше ново начало, нова надежда за по-добър живот. На източния плаж на Поморие седеше побеляло момче с китара, което свиреше вечните песни. До него посребряла госпожа пееше и танцуваше по мокрия пясък. Вълните се разбиваха в нейните боси крака, а тя танцуваше като морска русалка. 

Не се забравя този момент, защото хората се радваха на изгрева, пееха, танцуваха и се веселяха.

Седнахме близо до тях с моята съпруга и отпихме от вълшебното шампанско, целунахме се и си пожелахме да бъдем като танцуващата госпожа и нейния влюбен китарист. Магия и море като приказка, която няма край.

След като слънцето изгря възрастните хора седнаха прегърнати на плажа. Съпругата ми извади още две чаши и решихме дасподелим радостта си с тях! Налях шампанско и се приближих към непознатите. Усмихнах се и казах:

–  Може ли да Ви почерпим с шампанско? Съпругата ми има рожден ден днес. 

–  Разбира се, младежо! Седнете до нас на пясъка. Редно е да поздравя рожденичката с песен! Всеки ден не се раждаме и нямаме рожден ден! - каза китаристът. 

– Елате, елате, да празнуваме. Ние морските хора сме добри и гостоприемни! За нас морето е всичко! - каза госпожата.

С радост се присъединихме към музикалното семейство. Седнахме на влажния пясък с лице към морето. Тогава непознатият господин се представи, че е пенсиониран капитан на кораб, а съпругата му певица по кораби. Живеели добре, докато не дошла войната в Украйна. Тогава натоварили една кола с багаж и дошли в Поморие, при свои приятели моряци. С тъга споделиха, че им липсва Одеса, но се радваха, че могат да виждат всеки ден изрева на родното им Черно море. В думите им усетих тъга по загубеното, но в очите им беше жива любовта и надеждата. 

След миг бившият капитан се изправи и поклони. Госпожата и тя стана и се поклони. Засвири нежно: "Happy Birthday to you", а съпругата му с ангелски глас пееше и подаде ръка на двама ни. Ние също се изправихме. Тогава тя ни подкани да се прегърнем и да танцуваме. Танцувахме като в онзи първи танц преди тридесет години. Танцувахме и бяхме влюбени като хлапета. Танцувахме, а нежната морска пяна галеше босите ни крака. 

Музиката не спираше, а ние танцувахме ли, танцувахме. Преминаващите по плажа хора ни ръкопляскаха и се усмихваха. Една магия, един рожден ден, който не ни се искаше да свършва. 

Непознатото семейство ни покани да отидем на риболов. Не отказах на поканата и отидохме да вземем въдиците. Нямах въдици, но любезният капитан ми предостави една от своите. Каза ми, че се разделил с къщата, но не и с въдиците си. Две верни негови приятелки, с които е ловил риба от кораба дори. Заведе ме до последната буна и седнахме да чакаме какво ще клъвне. Гледах замислен водата, когато въдицата дръпна, така силно, че в бързината се спънах и полетях напред. Озовах се във водата и започнах да махам с ръце за помощ. Не можех да плувам и изпитах ужас, когато краката ми не усещаха дъното. Махах ли, махах с ръце..., а старият капитан се наведе и ми хвърли въже. Хванах се, като удавник за сламка и дърпах здраво въжето. Изплашен и мокър се качих на циментовата основа. Капитанът ми каза:

– Помни добре, че морето не е до колене! Имах човек зад борда на моя кораб и само бързата реакция на екипажа го спаси! Помни, че капитан не е капитан, без своя екипаж. Така е и в живота. Трябва да пазиш своя екипаж, жена и семейство, защото капитанът е капитан до гроб! Спасява и не остарява!

Запомних случката и думите на стария капитан, който бе изгубил своя дом, не беше загубил човешкото в себе си! Помня случката с умиление и радост! 

Нека капитанът на надеждата и спасението бъде в сърцата и душите ни всеки ден! И да не забравяме, че сме гости на тази добра земя и вечното море!

Автор: Хари Спасов

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и: