Не е лесно да си жена на рибар. Налага ти се да споделяш всички неволи на вманиачения в хобито си съпруг. На първо място то много осезаемо засмуква семейния бюджет. Още помня как веднъж се наложи да попълва липсите от откраднатото му „бойно снаряжение“, което от вечерта беше оставил в багажника на колата и на сутринта просто не откри, вероятно някой, чието хоби пък е да присвоява чужди вещи, си е направил удоволствието за наша сметка. Хобито на мъжа рибар също е и идеално алиби когато ти от месеци опяваш, че кухнята плаче за ремонт и кранът в банята капе.

Не на последно място е и набъбващата като сюнгер ревност, че цялото му свободно време и внимание, е насочено към риболова, а за теб най - висшата форма на диалог, с която те удостоява е неизменният въпрос – „Какво ще ядем?“

На всичко отгоре трябва постоянно да го утешаваш, поощряваш и възхваляваш колко добър е в това свое начинание, в същото време когато ти се иска да си скубеш косите от бяс, защото ти  ама хич не виждаш смисъл в това мъжко занимание, по което всеки втори мъж се увлича.

Единственото, което ми дава сили да издържам, е фактът, че времето когато го няма в гонене на Михаля, аз имам своята лична свобода, а това, ако ме разбирате, няма цена.

 Но...изненади дебнат отвсякъде. Случи се нещо, което за дълго го изкара от редиците на заклетите рибари.

Една събота се прибра по - рано от обикновено, с богат улов и тържествено оповести, че е поканил майка си на вечеря, че да види жената какъв майстор  - рибар е родила. То не, че имах право на реплика и без да се задълбочавам, се заех със салатата и десерта, защото всичко свързано с рибата си правеше той сам. По рецепта на колега- рибар с ранг на Мастър шеф направи рибена чорба с всичките му там табиети и изпържи една купа зарган.

Дойде женицата, настани се и се започна един до болка познат диалог между майка и син за доброто старо време, когато аз, разбира се още не съм се появила, нескончаеми хвалби какъв майстор - рибар и кулинар е любимият й син и добре, че всичко му иде отръки, че то...

 Аз само кимам, усмихвам се любезно и с вперен към небето поглед си викам:

- Господи, няма ли най - после да свърши този театър?

И Господ взе, че ме чу. Изведнъж майка му взе да се гърчи като стръв на кукичка, дави се, диша като риба на сухо. Викам си - стана тя каквато стана...Баш на нея ли трябваше да се случи да й заседне костица в кривото гърло? Закарахме я в Спешна помощ. Добре, че не се гътна, че то иначе щеше да ми се налага да го утешавам, че не е отцеубиец.

Но цялата история си имаше и добрата страна - след случката свекърва ми повече не стъпи в къщи, намирайки си всеки път прилично звучащо оправдание. Е, за това няма как да й се сърдя...

Недълго след инцидента семейният ни живот се върна в обичайното си русло и аз продължавах да бъда жена на рибар още дълго време.

Тази случка ме накара сериозно да се замисля дали и ние - жените на рибари, да вземем да си основем един съюз, да си споделяме тревогите и несподелената радост, да си ходим заедно на шопинг като тайно отмъщение на обладаните ни от риболовната си страст наши мъже. И знае ли човек, може да се окаже, че сме си намерили хоби, не по - малко разтоварващо от риболова.

И нещо много важно - човек винаги трябва да има резервен план - ако идеята със съюза не сработи ще стана и аз рибарка - така ще си имам оправдание да не съм си в къщи, ще си укротявам нервите сред природата, пък риба и да не хвана - в магазина риба бол!

Автор: Диляна Кирова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 12-то издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, бургаският народен представител от ДПС Севим Али, както и: