За пръв път Иван се качи в рибарска лодка с баща си преди 40 години. Беше занаят, поминък, предаван от бащи на синове поколения наред. Десетки други лодки отплаваха от кея тогава, излязъл беше паламудът. През месеците, когато нямаше риба, мазолести мъжки ръце грижливо бяха закърпили и надиплили в чували мрежите, също предавани от баща на син, докато нишките между кръпките не започнеха да се разпадат.

Дори тогава мрежите често не се захвърляха, а се пенсионираха с почест, опнати по стени и дувари, окичени с препарирани риби, сушени морски кончета и клони, изваяни от морето в чудни форми. Безмълвни свидетелства за легендарни истории.

Бащата се преобрази в онзи ден пред очите на момчето. Когато усетиха пълните мрежи, коравият, мълчалив човек грейна. „Късметлия си ми ти, Ванка.” - рече сдържано. Но блясъкът в погледа му накара момчето да се почувства огромно, пък в същото време и леко, като перце. Продадоха част от рибата и Иван получи награда – пожела си маратонки, с каквито някои от съучениците му се фукаха. Вече с нищо не падаше по-долу от тях. След този първи ден на лодката животът беше изпълнен с някаква непозната до момента надежда.

С желание помагаше всеки път да приготвят такъмите, научи се да работи с мрежите – всяка с различно „око” и за различен вид и размер риба. Да разпознава вятъра, задаващите се отдалече бури, теченията. Да открива местата, благодатни за улов и най-подходящото за това време. Започна да чувства морето. Научи, че търпението и постоянството се възнаграждават. А силата е в човека.

През втората година в казармата бащата на Иван почина. Наложи се семейството да продаде лодката, мрежите и останалите такъми. Иван се уволни и започна работа. Даде си обещание да събере пари и да си купи лодка. Успя по някое време, когато вече беше женен и имаше две деца. Но не можа да ѝ се нарадва, скоро изпаднаха в затруднения и се наложи да продаде лодката. Отново си обеща, че само веднъж да си стъпи на краката и пак ще си купи. Минаха доста години, но сбъдна мечтата си.

Ала морето вече не бе същото. Чувстваше го, както и преди. Но чувството беше безрадостно, тревожно. Някога морето бе като обаятелна, непокорна хубавица. Ухажваш я, и понякога тя ти се усмихне и ти отвърне с дар, а понякога ти обърне гръб. Колкото по-усърдно ѝ се отдаваш, толкова по-щедро ти отвръща. След това надмощие взеха рекетата. Години наред корабите насила откъсваха от недрата богатствата ѝ. Дънните тралове деряха плътта ѝ, докато разораваха дъното, превръщайки в пихтия флора, фауна и хайвер.

Всеядните, ситни мрежи поглъщаха всичко по пътя си, без значение от размера. Понякога изхвърляха обратно в морето извънмерния, вече мъртъв улов. Сонарите откриваха всяко едно убежище на морските създания. Вятърът, теченията, лунната светлина, усетът, вече нямаха толкова голямо значение. Хората, работещи на рекетата, също се наричаха рибари. Празнуваха на 6 декември. Но поминъкът се бе превърнал в индустрия. А занаятът бе заместен от трудов договор и длъжностна характеристика.

И така, вече нямаше риба колкото преди години. А когато се появеше, корабите и даляните ловяха с тонове. Цената падаше и скромният улов с малката рибарска лодка не покриваше дори разходите за поддръжката и мрежите. Но този път Иван не я продаде. Остави я вързана в тихия залив на пристанището в Созопол, заедно с други лодки. За радост на художниците и туристите. Десетки лодки, но самотни.

Отдавна не возят бащи и синове. В поройни нощи и виелици някои потъват, а при други идват мълчаливи, корави мъже в дъждобрани и шуби. Изпомпват водата и затягат въжетата. След това мъжете изчезват обратно в тъмното. Завръщат се в домовете си и сънуват пролетна, безоблачна шир. Сънуват бриза в горещите летни дни, когато може би и синовете им ще се завърнат през ваканцията. Сънуват и омайната есен, когато може би с рибните пасажи ще се завърнат силата и копнежът. И само една лодка му трябва на човека…

Автор: Цветанка Първанова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: