Когато се случил големият пожар през 1918 г., Катина била сама с децата в Агатопол. Мъжът ѝ Христофор Даленя, твоят прапрадядо, най-големият капитан по цялото южно Черноморие, известен във всяко пристанище на Понта, се намирал в Истанбул, тогава все още наричан Константинопол. Забягнал в навечерието на войната, за да се избави от задължителна мобилизация в българската армия.

Брат ѝ Теодор бил отдавна в Америка, а двете ѝ сестри се озовали в Гърция. По-малката Василия потеглила за Солун, където по поръка на Тео трябвало да уреди пътуването си за Америка, след което да се събере с него в Ню Джързи. Понеже уреждането на формалностите около билета за Ню Йорк продължило по-дълго от очакваното, решила да посети роднини на остров Евбея. Там се влюбила в местен младеж, омъжила се без много да му мисли и създала семейство в градчето Лимни. Така най-неочаквано се осуетили плановете ѝ да отиде при брат си.

Магурьо, средната от сестрите, заминала първо за Румъния, където скоро се омъжила, макар че била черничка и грозновата. Приятел на Христофор от Констанца го помолил да му помогне да си намери хубава жена, гъркиня от сой. Христофор и Катина не се поколебали да проводят по море сестра ѝ Магурьо, известна с не особено привлекателния си вид „мома за женене“.

Магурьо се добрала до Констанца, но бъдещият жених никак не я харесал и дори се оплакал в писмо до приятеля си колко „черна“ била годеницата. Христофор му отговорил с присъщия си хумор. Не бери грижа,Тото! Роди ли едно-две отрочета, Магурьо ще се разхубави и лицето ѝ ще се „избистри“. Така и станало, омъжили се и след няколко години заминали за Гърция. Установили се в околностите на Пирея и народили куп деца.

Христофор произхождал от старата агатополска фамилия Делияни, преселили се преди столетия от Мала Азия в Агатопол. Когато турците завзели Константинопол, византийската столица била почти обезлюдена. Затова със специална заповед на султана започнали да преселват в нея жители от завладените градове, включително и от Агатопол. Населението му намаляло, но не след дълго в него пристигнали малоазийски гърци, издигнали къщи и създали многолюдни семейства. Именно от тях идвал родът на прадядо ми Христофор.

Каравокирис Христофор, което значело корабособственик, бил изключителен навигатор и гмуркач. Бог му прикачил хриле вместо дробове и въобще не му пукало дали е извън или под водата. Не по-малка била славата му на авантюрист, пияч и голям любител на женската красота, която се носела по всички пристанища, където хвърлял котва каякът му. Изкарвал прилични средства и жена му я наричали с респект кирия Катина. Когато калафатисвал гемии, издържал без въздух толкова дълго, че скачали в морето да проверяват дали е още жив.

Нямало по-голям майстор от него в намирането и лова на миди и стриди, както и в прахосването на парите, които припечелвал. Раздавал ги с удоволствие и широка ръка, и никой не му ги връщал, защото каравокирис никога и не помислял да си ги поиска обратно. 

По това време Христофор бил млад мъж на около тридесет, напет и с мустак, който карал сърцата на жените да бият учестено. За да избегне надвисналата опасност от мобилизация, на каравокирис му се наложило известно време да се крие от българските власти в мазата на къщата си. Когато излизал навън, което ставало само привечер, се преобличал в дрехите на Катина.

С негов приятел, също голям нафтис и авантюрист, работили тайно през нощите и сковали малка лодка, с която изминали на гребла разстоянието от Агатопол до Констанца. Там били толкова учудени от навигаторските умения на двамата нафтиси и издръжливостта на миниатюрния морски съд, че изложили лодката им с четирите гребла в местния музей.

Въпреки фурора и възхищението, които предизвикал в Румъния, Христофор не се задържал дълго в Констанца, а заминал за Истанбул, където останал до края на войната. Оттам пратил и вест на Катина, че вече е в Цариград, не се притеснявай за мен, аз съм добре, ти се  грижи за децата. По-късно се разбрало, че имало и други фактори, които го задържали на брега на Босфора.

Било време, през което етническата карта на Балканите променяла бързо и необратимо облика си. Местното население започнало поредното си преселение на юг, но Катина не можела да напусне Агатопол, защото чакала завръщането на мъжа си. Когато избухнал Големият пожар трябвало да спасява от стихията себе си и трите си невръстни деца, докато Христофор живеел с любовницата си в истанбулския квартал Ортакьой. Това обаче станало ясно много по-късно.

Катина нямала представа за двойния живот на съпруга си и научила за любовните му авантюри по случайно стечение на обстоятелствата. Малко след полунощ огънят започнал да бушува и езиците му запламтяли по фасадите на къщите, а Катина била събудена от ужасените викове на съседите. Успяла набързо да изнесе две платнища за все още сънените деца и няколко чувала с царевица от мазата.

По осветените от огъня улици се носели викове „Пожар! Пожар!“ и Катина не искала дори да си представи какво можело да им се случи по време на огнената стихия и безредиците в града. За да скрие средствата, които ѝ оставали, закачила последната връзка с пендари на врата на най-голямата си рожба, твоята прабаба Змарагдина, която тогава била на осем години, и я скрила под ризката ѝ.

Така и не се разбрало кой подпалил града и предизвикал тоталното му унищожение. Катина разказвала по-късно, че видяла как войници с бидони в ръце подпалват в тъмното къщите на агатополци. Българите от своя страна настоявали, че пожарът е предизвикан от местните, решени да не оставят нищо в ръцете им преди да напуснат Агатопол. Въпросът е кой би имал сърце да унищожи по такъв начин личното си имущество и дом.

Та нали тези хора са се надявали някой ден да се завърнат по родните си места ако не за друго, то поне за да продадат имотите си, в които били заложили собственото си добруване и това на децата си. Имало и друга, трета версия. Според нея пожарът бил предизвикан от администрацията на града, която третиралa еднакво безскрупулно и гърците и новопристигналите тракийци. Българските властници използвали бежанците за ратаи или ги изпращали като пушечно месо на фронта, докато самите те се облагодетелствали от имуществото на заминаващото си от града население.

Заради голямото недоволство и многото оплаквания от политиката на кмета и корумпираните общинари, в града трябвало да пристигне специална комисия, която да се заеме с проверка на подадените сигнали. Мълвата разказвала, че пожарът избухнал броени дни преди пристигането на комисията. 

Принудена да изчака мъжа си по време когато съгражданите ѝ се изтегляли от Агатопол, прабаба се озовала между чука и наковалнята. От една страна трябвало да се справя с враждебността на българите, от друга – с недоверието на гърците, които обвинявали Теодор в кражбата на Черната мадона. Нещо повече, много от жителите виждали в изчезването на иконата причината за разделението и етническата вражда помежду им, погубили града и довели до опожаряването му.

В този критичен момент Катина взела решение, което щяло да определи по-нататъшната съдба на семейството ѝ. Няколко писма от нейни близки, преселили се в Гърция, ѝ помогнали да оформи окончателно мнението си. Предоставиха ни къщи, но климатът е доста тежък и много от нашите хора измряха от горещините и изтощението по време на дългото пътуване. Настанени сме в малко селце без излаз на море, някъде в средата на Солунското поле, на около тридесетина километра от Солун. Няма го морският бриз, Катина, и въздухът е сух и горещ, не е като в Агатопол.

Вестите от близки и роднини затвърдили намерението на Катина да остане в България, тази България, за която всички ѝ казвали, че вече е чужда. Но как можела да бъде чужда, нали тук се намирала родината ѝ, нали тук родила и откърмила децата си... Скандалното петно, макар и скрито под повърхността на неочакваните и динамични събития, продължило да преследва семейството и в Калдъръмения град, където се преместили скоро след завръщането на Христофор в Агатопол.

Животът на каравокирис през този период бил малко по-различен от преживяванията на жена му. Първата година от престоя на Христофор в Цариград била доста трудна. Нямало къде да спи, но понеже имал голямо сърце и не страдал от никакви суеверия, често преспивал на гробищата в Ортакьой, като после се шегувал, че там било най-сигурно, а гледката към Босфора – особено красива.

Някога Ортакьой бил най-шареното място в Цариград. В този стар квартал на Истанбул, известен с рибарското си селище и многобройните си корабчета и лодки, живеели във взаимно разбирателство гърци, турци, арменци, българи и евреи. На Христофор не му било трудно да стане част от тази пъстра черга, а приветливият му, щедър нрав и навигаторските му познания скоро му спечелили многобройни приятели.

Разхождал се по вълнолома, който пазел къщите от водите на Босфора, и си мислел за родния Агатопол и каяка си. Скоро започнал да излиза на риболов с някои от местните рибари и успявал да припечели достатъчно средства за храна и евтина квартира.

Ортакьой гъмжал от малки ресторантчета и кафенета, които предлагали турско кафе или чай с бюрек и безплатна гледка към Голямата джамия и Босфора. Всяка седмица имало неделен пазар с многобройни сергии, на които можело да се намери от пиле мляко – имало и тънки рибни специалитети и предмети на изкуството и занаятите.

Именно тук, зад една от сергиите, Христофор видял за първи път красивата Агата. Продавала гердани от морски охлювчета и украшения от миди, а вятърът повдигал небрежно вълните на косите ѝ. Когато заживели заедно в къщичката ѝ, разположена в близост до арменската църква, Агата започнала да предлага на сергията си и лакирани рапани, в които се чувал прибоят на Босфора. Христофор ги изваждал с любов и лекота от дъното на залива, а Агата му готвела лозови листа с мляно агнешко и ашуре със стафиди.

Привечер седяли на масичка в градината и се опивали от аромата на дивите олеандри. Агата махала дрехата си и косите ѝ докосвали зърната на белите ѝ гърди. Хвани ги, Христо, виж как ги гали бриза... Христофор ги поемал жадно в ръце и заравял в тях лицето си, докато и двамата не падали в изнемога върху тревата под завистливия поглед на дворната асма.

Каравокирис пишел редовно на Катина, но без да споменава в писмата си за рапаните или любимото си ашуре.

Години след завръщането на Христофор в България, когато семейството вече не живеело в Агатопол, Катина получила писмо, адресирано до мъжа ѝ. Възможно е да е таяла някакви съмнения, защото отворила писмото, което било от някоя си Агата. В плика имало кичур от детска косичка и рисунка на къща с двор и море. Христофор никога не отворил дума за извънбрачното си дете, но случката го заставила да признае за връзката с красивата арменка.

Дали каравокирис е посещавал Агата след завръщането си в България, когато подновил с каяка курсовете до Цариград, може само да се гадае. Във всеки случай морските пътища, затворени заради войната, били отново отворени, и задухал ли попътният маистро, за седмица се стигало до Истанбул и Пропонтида, а оттам чак до островите в Егейско...

Едно е сигурно – прабаба ми Катина никога не му простила за рапаните и ашурето. „Копелето от Истанбул“ било тема табу и децата на Катина научили за предпочитанията на Христофор към арменската кухня чак след смъртта на баща си, когато самите те вече имали семейства и внуци.

Автор: Людмила Калоянова

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 13-ото издание на конкурса. Сред тях са Застрахователна компания "Асет Иншурънс" АД, бизнесменът Иван Кузманов, както и: