Тази история е зачената някъде в Габровския Балкан, където се ражда Чичо Петьо, който, с осиновителката си Геврек Мара, идва в Бургас. Заживяват в къща, на ъгъла на ул. „Сан Стефано“ и „Стара планина“. Не се знае защо Геврек е било притурка към името на Мара, но псевдонимът автоматично се залепя и на момчето и то става Петьо Геврека. Бургазлии помнят, че Геврек Мара всеки ден е седяла на големия бордюр пред къщата със стъклено шише ракия до себе си. Петьо Геврека расте здрав и корав – видна е семката от Балкана - и се влюбва в морето. Става моряк на танкер, а когато е на бряг, плете рибарски мрежи на двора. Така съм и запомнил Чичо Петьо Геврека – седнал на стол, с конец и игла в ръце, подвиквайки на някого, хвърлил фас на тротоара.

-Ей, Гьотферен! Кой ще чисти след теб?!

Епитетът „гьотферен“ се наследи и от Георги Геврека, син на Чичо Петьо Геврека, родил се 3-4 месеца преди да замръзне морето през 1954 г. Тогава лодките се разцепвали от студа, а дървените електрически стълбове се чупели като клечки. След него се родил и брат му Христо, и като по-малък, получил прякора Гевречето. През 1968 г. събориха къщата, за да модернизират и разширят  „Сан Стефано“, и обезщетиха семейството: леля Калинка - съпруга на стария Геврек, Чичо Петьо Геврека и синовете им Георги Геврека и Ичо Гевречето - с апартамент в калния тогава к-с „Славейков“.

Познавах Бат Гошо Геврека от неговите приятели Тодор Сузито и брат му Емо Щангата.

Палитра на художник – това беше Геврека. Цветен, че и повече от цветен. Краен. Един огромен вектор – с една единствена посока: напред. Назад беше заличено от речника му.

Докато учеше, създаде образа си на хъшлак. Играеше на билички и от време на време се посбиваше с бабаитите в махалата. С авери ловеше калдарини и скатя на блатото - дето изхвърляха стърготините и графитите на фабрика „Хемус“ – и ги продаваше на малчуганите орнитолози. Мина за малко през бокса и вдигането на тежести. В казармата изкара категория „С“ и караше молотовка. След казармата се запиля в Коми, Съветския съюз, да печели пари. Като се върна от Коми, помагаше на Тодор Сузито и баща му в правенето на тяхната лодка „МИТЕ“. Навярно тогава, според Тодор Сузито, Геврека се е пристрастил към лодките и морето. С бащината „МИТЕ“ Тодор Сузито и Бат Гошо Геврека често са били на риболов и са вземали от морето пълни каси с лефер. През юни 1981 година Геврека се качи като моряк на траулерите на „Океански риболов“ и изкара на тях години наред.

Първата лодка, която Геврека направи с двете си ръце и с помощта на Тодор Сузито, беше кръстена на жена му Христина. Това се отнася за периода 1986-87 година. Жена му беше от Самоков и той често се шегуваше с нея:

– Самокофски компир. Може ли да ядеш картофи всеки ден! В морето няма картофи - има риба. Затова ще я учим на рибар лък.

Естествено, не успя да я научи.

Преди да започне строежа на „Христина“, Геврека се дигна от Бургас и отиде в София, във Военномедицинската академия. Там легна под ножа и остана с един бъбрек – ляв.

„Христина“ я продаде след преврата през 89-та. Тогава купи камион „МАН“, с който разнасяше по търговските обекти каси с „Кола-Кола“. Купи и микробус „Мерцедес“ - буса го даде на приятел да зарежда магазините с хляб по време на гладната Виденова зима.

В един период от време пътуваше до Австрия, Холандия и прочее… и внасяше в Бургас леки коли, които продаваше. При една от визитите си в Холандия е бил за седмица в затвора - заедно с аверите автоджамбази – но и досега никой не знае защо. През 1995 Геврека беше първият рибар на Ченгенето, купил турска гемия. Гемията се казваше „Таката“ и на Ченгенето  идваха рибари от Поморие и Созопол да я зяпат. С „Таката“, той и Тодор Сузито, за една вечер взеха от морето тон и половина паламуд, а за сезона – десет тона.

- Тази година не видяхме и цвета му! – Клати глава Тодор Сузито. – Ама сами сме си виновни! С това тралене! Кой да го забрани! Няма кой!

„Таката“, заедно с вилата си, Геврека продаде на Червения – техен приятел.

За известно време се качи да плава на „Албена“ и да пълни трюма на майката кораб с канадска скумрия. Като слезе от рейса, купи лодката на Пиян Кольо, ремонтира я и я записа в регистъра с името: „Тогедър“. Това стана около 2005 година, като може би я ползва 3-4 сезона.

„Тогедър“ замина при друг стопанин, а Геврека купи от Ангел Куция пластмасовата му лодка. Кръсти я „Геврек – 77“. Тази лодка, заедно със рибарското му бунгало, впоследствие стана собственост на сина му Калин.

Някъде преди „Тогедър“ и „Геврек – 77“ Геврека купи имот с постройки за животни в село Тракийци, намиращо се в близост до действащия Голямобуковски манастир „Свети Животоприемни източник“. Преди него в Тракийци е бил и Асен Йорданов, син на поета Недялко Йорданов, в опит за усамотяване и бягство от големия град – модерен вариант на исихазма - написал първата си лирична книга „Над невъзможното“. Тук, в Тракийци, Геврека гледаше около 200 прасета, които продаваше на търговци от Ямбол и Бургас. Това беше семейството му тогава: прасетата плюс кметския наместник, с когото си пиеше водката – други жители в селото нямаше. В Бургас, на улица „Карлово“, направи магазин, в който предлагаше свинско месо. Прасетата ги нулира и започна да гледа крави – стотина на брой – но и кравите нулира.

Веднъж го срещнах на пазара „Краснодар“.

- Пенсионирах се! – рече той. – И знаеш ли, след толкова години в океана, колко ми е пенсията? Сто двайсет и осем лева! А лекарствата ми са триста лева! Гьотферени!

Понякога Тодор Сузито казваше за Геврека: „Той не ме послуша два пъти. Първият, като продаде „Таката“, и вторият, като продаде стопанството в Тракийци. Ама такъв е, дебела глава!“.

Не че Тодор Сузито слушаше. Ако слушаше, нямаше да остави старата лодка „Мите“ - правена в гаража на къщата им зад „Краставицата“ - да разсъхне, да се разпадне, да избуят салкъмени филизи, пуснали корени в нея, чакайки брат си Емо Щангата, мир на праха му, да я стегне и пусне на вода.

Когато след 10 години работа приключи градежът на новата лодка „Мите“ на Тодор Сузито и синът му Малкото Сузи, двамата извикаха Геврека да я вдигнат от Гробищния парк – където я строиха – и да я закарат на Ченгенето. Геврека дойде с „Фронтера“-та, с колесар, закачен на нея. Помагачите се притесняваха как ще я качат, няма ли да я ударят или изтърват.

- С лебедката дигаме предницата на „Мите“! – развихри се той. – И бутаме колесара под нея. Аверите подпират борда, да не я усучем. Пускаме носа. Повдигаме кармата с криковете и с тресчотката издърпваме лодката на колесара. Връзваме с каишите и край. Хайде, фира!  

И стана работата по конец. На Ченгенето аверите отново се затюхкаха, дали Геврека няма да изтърве „Фронтера“-та, с колесара и „Мите“, от стапела в морето.

-Това е „Фронтера“, ей! – викна им Геврека. – Карал съм джуган в Сибир, натоварен с бели мечки, ей! Цели две години!

След транспортирането на „Мите“ Геврека купи лодка плъзгач от Яхтен център „Върбанов“. Кръсти я „Гого“, на внук си Георги - син на сина му Калин Геврека.

Веднъж Бат Гошо Геврека ми разправя:

- С „Фронтера“-та съм на светофарите до Новата поща! Зеленото късо, червеното дълго. Идва второ зелено - хората мравуняк - идва и второ червено. И идва някакво софийско пишлеме, спряло ферарито си зад мен, и крещи, та чак умрелите да чуят!

„Морук с морука ти! Да ти го туря отзад! Цял ден ли ще чакам!“. Побеснях. На мен на цвайтера комар не ми е кацал, а той, гьотферена, ще ми го туря отзад! Извадих от жабката револвера, останал от прасетата, пуснах прозореца и му го турих в устата. Искаш ли да те гръмна? „Не, проплака лайното и се напика в гащите!“.

И така: след всичко преживяно Геврека придоби лично за себе си: Паркинсон, Дименсия, Множествена склероза, Захарен диабет, хипертония и какво ли още не. В края на септември 2023 година отпразнува своята седемдесетгодишнина, като на тържеството каза – доколкото можеха да се разберат думите - че животът му го е превърнал в подаръчна торбичка, пълна с болести. След седмици го настаниха в Хоспис „Миладинов ски“ – град Черноморец. Това го уби. Беше решил. Спря хапчетата и… не изкара и месец.

Последната покупка, която направи семейството му за него, бе: Ноев ковчег, с който да отплава към по-добрия живот – на 4 декември 2023 година.

Автор: Гочо Гочев

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 15-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, Супермаркети Болеро, Медицинска лаборатория “ЛИНА”,  Лукойл България.