Вълните се разбиваха с грохот във вълнолома. Има и такива сиви дни, толкова невзрачни, бездушни и изпълнени единствено с писъка на морския бриз, че малцина вярват на историите, разказвани от местните пиянки, хора с емоционални проблеми или бездомници. Добре, че интернет се развива, телефоните също, та из групите излиза понякога по някоя снимка, изразяваща, след добра филтрация, гнева на Черно море. А няма нищо по-красиво от зимното море, когато е сърдито. Надига се бавно, вълните са дълги, привидно спокойни, докато не се стоварят в кея и пристанището. Тогава земята под краката ти се разтриса, огромни пръски летят във всички посоки и осъзнаваш, колко малък и нищожен може да бъде човек.
Но тази история не е за морето, то е вечно във своя идеал на енергийно съществуване. Пулсира във вселенския потоп и някъде там сред вълните му се рее със своята малка лодка Рибарят, събирачът на спомени, мечти и страхове, странникът на вечността! Но това е друга история, разказана преди години. За човешкия дух, за стремежа да надрастеш себе си, да погледнеш заобикалящия те свят и да прегърнеш страха, да слееш с него и да тръгнете ръка за ръка към мрака на осъзнатата велика самота. Там в недрата на първичната женска енергия се заражда сътворението и като ярка стрела пропуква черупката на яйцето, за да се роди новият човек. Създание от чиста мисъл, първичен код, без пропуски и грешки.
Погледът му излъчваше тъга, той знаеше, че също преминава през тази история, която не е за него. Обикновен човек, запалил цигара. Днес рибарите не бяха тук, какво по-добро време ако някой реши да сложи край, край на порочния низ от провали. Сам сред хаос и тътен, пронизван от студените бръсначи на Борей. Щеше ли да липсва на някой? И имаше ли значение за него, след като дори не беше част от историята.
Стръвта беше хвърлена. Господинът излъчваше увереност, беше облечен добре и създаваше усещането за добро финансово положение. Не тази история не е за него, не е и за дамата, която от тридесет минути го наблюдаваше. За нея вече е късно! Песъчинките се ронеха една по една сред кристалите на времето и подреждаха съдбата. Тя щеше да осъзнае, че е измамена, употребена и захвърлена, заради своята програмирана от обществото наивност. Камъни сваровски, епохата на безсмисления шик.
Минавали ли сте лятно време покрай Краснодар? Не, тази история не е за пазара! Той е просто едно отражение на човешката същност. В него кипи живот, има десетки лица и на преден план е изложено най-красивото - това, което човек иска да бъде видяно. На следващия слой е материалното, всичко в този свят си има цена! Дори и любовта вече е платена, та какво остава за приятелство, роднини. И някъде там, отзад е карантията и гнилоча. Стоят прикрити и се вмирисват от палещото слънце. Там бродят само отритнатите от обществото, утайките, които слугуват! Нима човек не е същият? Маскарад на сенките, скриващ вътрешните демони, които шептят своите изгарящи слова....
За кого всъщност е тази история?
Тази история е за теб читательо, за теб писательо и за теб мечтательо. Защото само ти можеш да промениш вътрешния си свят и да усетиш как лекия бриз гали страните ти, как се носиш свободно над морските вълни и рибите плуват край теб. Защото промяната винаги започва от нас. А морето, то е тук и чака своите вечни души.
Автор: Деян Димитров
Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 15-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, Супермаркети Болеро, Медицинска лаборатория “ЛИНА”, Лукойл България.
