Морето лежеше спокойно под ранното слънце. Наслаждаваше се на топлите лъчи. И очакваше всички, изкушени от него- туристи, плувци, влюбени двойки, рибари.

— Ех, този син безкрай!

Никола вървеше по брега с мрежата на рамо. Беше син на рибар, израснал бе с мириса на сол и водорасли, но въпреки това още не разбираше напълно езика на вълните. Баща му често казваше, че морето говори само на онези, които са готови да го слушат. Със сърцето си.

Тази сутрин водата бе необичайно тиха. Никола се качи в малката лодка и загреба навътре. Небето- безоблачно и ясно, а морето сякаш дишаше бавно, в отмерен и дълбок ритъм, който момчето усещаше с всичките си сетива.

Никола хвърли ловко мрежата и тя потъна в сините дълбини като сребърна паяжина. След минути мрежата рязко се раздвижи. Момчето дръпна внимателно и видя, че вътре блести една-единствена риба — голяма, с люспи, изковани сякаш от светлина.

Не приличаше на нито една риба, която бе виждал и хващал досега. Тя се премяташе на всички страни, бореше се, но не диво, а сякаш се опитваше да привлече вниманието му. Когато Никола я вдигна, рибата застина и очите ѝ се срещнаха с неговите. Бяха странно дълбоки, почти човешки. И тогава младият рибар чу глас, не с ушите, а някъде вътре в себе си: „Пусни ме. Морето ти е приятел, не магазин. Върни ме в него и то ще ти се отплати.“ Момчето изтръпна. Сърцето му се блъскаше лудо в гърдите.

Въображение ли беше това, или вътрешният му глас? И защо сега? Защо днес и тук? Погледна слънцето, но то следваше своя път по хоризонта, без да се интересува от хорските работи. Погледна и брега- той се беше проснал на около петдесетина метра пред него все още самотен и лъчист.

Вълните леко удряха лодката, сякаш бяха в очакване. Никола можеше да занесе рибата в селището — такава находка щеше да му донесе пари и слава. „Морето ти е приятел, не магазин.“- думите кънтяха в него ѝ не му даваха покой. Морето вече беше дало много на семейството му: храна, дом, обич, сила. Как би могъл да забрави всичко това? Момчето се наведе над борда и внимателно пусна рибата обратно. Тя се стрелна в дълбините и за миг морето проблесна в необикновено синьо, като че му благодари.

После водата отново стана прозрачна и спокойна, сякаш нищо не се бе случило. Никола постоя смълчан и загледан в хоризонта. Помисли си, че не всичко, което идва при човека, е за него. Една вълна го плисна през лицето, той се отърси от тази мокра морска прегръдка и продължи с риболова.

Когато свърна към брега и хвърли мрежата още веднъж, тя се напълни така, както не се бе пълнила от месеци. Толкова риба никога не бяха улавяли. Баща му го погледна учудено, а очите на Никола се усмихваха.

- Морето наистина говори- каза той. - И аз мисля, че най-после го чух.

От този ден момчето разбираше по-ясно приказката, която старите рибари често повтаряха, че морето не обича да бъде използвано, а уважавано и пазено. То самото е Дар — голям и жив. И щедър само към онези, които са готови да го слушат. Със сърцето си.

 

Автор: Мирослав Десиславов Николов

Сърдечно благодарим на всички, които отново ни протегнаха ръка, за да го има и 15-ото издание на конкурса. Сред тях са Kaufland, както и Супермаркети Болеро и Медицинска лаборатория “ЛИНА”.