В младостта си дядо ми Борис работел на рибарски кораб
Там някъде, над дълбините, като перлен наниз, ред по ред, рибарски лодки заблестяват под лунната пътека плуват все напред
Страхил е стар познайник. Той живее сам с вътрешния си глас. Обича да си налива акъл и да сънува