Клечи си бай Грую край гьола, заметнал въдицата, дебне някоя по-недосетлива рибка, и току се тюхка. Их, вика си бай Грую, що не се замъкнах на поточето аз, че там каква пъстърва има, ей... Една такава лъскава-бляскава, и се стрелка из бързеите, същи куршум... Пък как се топи в устата... С масълце и лучец, ммм...
И тъй както се е умислил бай Грую, че чак лигите му потекли – цоп! – плувката бързешком цамбурва във водата, кордата се опва, и нашият герой едва що не изтърва въдицата. Брей, голямо чудо ще да е туй, сепва се той, я как тегли пущината.
Ама и бай ви Груя не е вчерашен, тегли и той, и навива на макарата, и пуфти, и се поти, че и попържа, та пушек се вдига. Пу, мамицата й рибешка, не си поплюва... Я глей, до коле?не затънах у тая тиня, Мара пак че ми трие сол у главата що съм оцапал новия пояс... И щом се присеща за стопанката, и оттам за топлата кухничка, дето сега бумти печката, и оттам за тиганя, дето лъщи отгоре, пък вътре цвърчи масълцето, и само чака да цопне рибката, бай Грую отведнъж напъва мишци и дръпва по-ячко въдицата. И не щеш ли, над водата изскача една рибка, ама мъничка-мъничка, колкото кутре, и така сащисва бай ви Груя, щото оня за малко да захвърли и такъми, и всичко... С една ръка стиска той пръчката, с другата се чеше по темето и си вика на акъла, отде у туй рибе такваз сила, брей... Сакън, щяхме да се изложим тука. И се пули на рибката. Пък тя, рибката, и тя се пули насреща му, и както си се пули, взима, че проговаря с човешки глас:
- Пусни ме, добри човече, пусни ме да си ида!
При тия думи на бай ви Грую очите му ще изхвръкнат, почва той да се озърта, да се кръсти като трескав, Господи помилуй, какво ми дойде до главата... От гроздовата ще да е, види се попрекалих нощеска... Ама не изпуща въдицата, като менгеме се е стегнал юмрукът му, и рибката все така се мята над водата.
- Моля ти се, пусни ме! – изписква тя отново с тъничкото си гласче. – Иначе ще умра.
В тоя момент бай Грую се съпикясва, щото не е прост човек той, до трето отделение е издрапал едно време, и поназнайва сума работи... Имаше една приказка значи, мръщи вежди тоя учен човек, за една чудна рибка: чудна, чудна, та чак златна. Дето говорела с човешки глас, досущ като тая тука... Амчи тая хич не е златна бре, почесва се пак по темето бай Грую, ми една блатна такава, кафевичка. Нещо гнило има в тая работа, ще знаеш...
В тоя миг рибката, дочула мислите му сякаш, бързо-бързо се обажда:
- Златна съм си аз, златна, обаче поодъртях вече и ми се олющи боята.
- Тъй ли? – изтърсва най-сетне бай Грую, време е да каже и той една приказка, да не го вземе рибката за някой ахмак. И тогава внезапно му идва най-главното от оная история. – Ама желания изпълняваш ли?
- Ти пък сега и желания... – нацупва се рибката. – Хубаво, казвай едно, от мене да мине. И по-живичко.
- Че как само едно, те не бяха ли три бре, мари?
- Ох, три, три, ама сега е криза, не може – сопва се тя и припряно размахва перки. – Айде пускай ме вече, че се задушавам...
На бай Грую обаче и през ум не му минава да я пуска, ами почва още по-усърдно да се чеше и така усърдно да мисли, че чак ушите му плющят.
- Едночко желанийце значи – избъбря той. – Обаче всякакво може да е?
- Да бе, всякакво, казвай най-накрая, че ще пукасям тука като едното нищо...
- Ами...
И аха да си каже желанието, бай Грую дочува изотзад един страшен глас:
- Я веднага да я пускаш, че като те почна...
Смелчага е наш бай Грую, от нищо се не бои, ама при тътена на тоя глас сърчицето му право в гащите слиза. Да се извърне ли, кой го знае какво страшилище се е притаило там, да не се ли извръща... Пък рибката вече думица не обелва, само си виси на кукичката, подбелила очи.
- Ти я умори бе, дурак с дурак! – сърдито прокънтява страшният глас и още по-сърдито се заканва: – Я ми се махай от очите, щото както ми е прикипяло...
В тоя миг бай Грую се извръща и... сърцето му от гащите чак в петите пропада. Щото зад него никой се не вижда... Само се разнася един такъв лудешки кикот. И нашият герой безпогрешно умозаключава, че комай е назрял моментът да се пръждосва, ако му е мил животецът. Зарязва и въдица, и кепче, че и лулата си, дето я беше опрял о? един камък на брега, и си обира крушите. Вече на тоя гьол и носа си не смее да подаде, ходи на оня, по-далечния, откъм южната махала. Че и гроздова не близва, даже и по Великден, и по тоя случай неговата Мара го е провъзгласила пред цялото село за светец и мъченик.
Обаче ако човек намине привечер покрай същия оня гьол, и си отвори ушите, ама хубавичко, може да чуе две гласчета – едното тъничко, пискливичко, другото по-гръмовито.
- Айде наздраве, златна ми рибке... Казвах ли ти аз, че ще изкяриме ние от тия гнусотии, дето ни ги изливат тука. То химии ли не бяха, радиации ли... Ма виж каква работа върши тоя човешки глас.
- Тъй, тъй, жабчо. Я сипи още по едно, че напролет кой знай какво ни готвят...
Десислава Недкова, 25 г., София
Ако искате и вие да участвате в Никулденския конкурс за разкази, свързани с улова или приготвянето на риба, може да прочетете условията ТУК!За най-добрите разказвачи са предвидени награди от спонсорите на конкурса:
I място получава ваучер за 400 лв. от магазин „Техномаркет". За тази сума може да си закупите Notebook за да записвате своите интересни истории или хубав фтоапарат, за да ги илюстрирате. А може би още нещо...
II място получава пътна чанта от магазина за чанти „Ди-Яни" на ул. Георги Кирков N 7. Добрите истории предполагат дълги пътешествия и запас от лични впечатления. А без багаж, не може!
III място получава вечеря с рибни специалитети в най-новия бургаски ресторант „Люти чушки" на стойност 50 лв. Е, може ли конкурс за риба без риба?
Конкурсът се реализира със съдействието на новото бургаско радио Power FM, което може да слушате онлайн на http://powerfm.bg/bg/home/
