На 17 септември Нефтохимик трябваше да приеме Ботев Пловдив на своя роден стадион в квартал „Лазур”. Това беше може би най-важният мач за отбора и за неговите привърженици в последните няколко години. За завръщането на Храма се разбра точно на 13 септември и след това зелените фенове прекараха няколко безсънни нощи, защото тръпката, емоцията и очакването ги бяха завладяли. Те щяха да видят още един път любимия си отбор на любимия си стадион.
Денят дойде и точно в 17.00 ч. от „Альошата” около 1000 души тръгнаха по своя зелен път към стадион „Нефтохимик”. Цял Бургас бе огласен от техните песни. Цял Бургас разбра, че неговият отбор отново е у дома, където му е мястото, а не в Несебър или Долно Езерово, където през последните няколко години бе принуден да провежда срещите си. Обикновените хора се радваха на инвазията в зелено и излизаха по балконите на блоковете, за да чуят, за да видят какво се случва или просто да помахат и да поздравят феновете. Една позабравена емоция от края на 90-те се завръщаше, въздухът в града миришеше на футбол.В 19.00 ч. към тези 1000 души от шествието, се присъединиха още около 5000 бургазлии и към 700-800 пловдивчани. Стадион „Нефтохимик” не се напълни, но на него имаше достатъчно зрители, готови да направят едно чудесно шоу. Сектор „В” беше мястото, където се настани зелената агитката, която опъна огромно знаме, на което беше нарисуван гларус с фланелка на Нефтохимик, захапал риба. Всеки на стадиона разбра посланието, а именно, че Нефтохимик отново захапа Черноморец чрез своята вярна публика.
Атмосферата по време на целия мач беше прекрасна. Факли, димки и разбира се песни, много песни за Нефтохимик. Радостен факт е и, че хората от сектор „А” се включиха, като отговаряха с мощно „Нафта” на подканянето със „Само” от сектор „В”. Имаше го и традиционното „Българи” – „Юнаци” между агитките на Нефтохимик и Ботев, които за пореден път демонстрираха, че футболът може да бъде и нещо по-различно от псувни и обиди срещу противниковия отбор. Футболът в този ден бе празник.
На терена се води здрава битка, в която и двата отбора се раздадоха до краен предел и всеки един от тях можеше да излезе победител. Стойко Сакалиев се отпуши с два гола от дузпи. Последният съдийски сигнал бе даден при резултат 2:2, който може би бе най-справедливият завършек. Тук трябва да се похвалят шефовете на Нефтохимик Валентин Каравълчев и Николай Филипов, които изкараха отбора от ада, наляха добри пари в клуба, през лятото отпуснаха средства за привличането на добри футболисти и тази година Нефтохимик е напълно равностоен на Ботев за разлика от очевидната разлика в класите през миналата.
Отново имаше и транспарант, на който беше написано красноречивото „Вън от Храма”. В една друга медия излезе абсурдна статия по същата тема, в която се казваше, че става въпрос за психично болни хора, за сектанти, за луди. Не, всъщност привържениците на Нефтохимик не са с психични отклонения, те са си напълно нормални. Всеки знае, че с думичката „Храм” те наричат родния си стадион „Нефтохимик”, на който в момента играе един друг отбор. Да, феновете на Нефтохимик са луди, но са луди от любов към любимия си отбор!
Нефтохимик извървя своя зелен път към Храма, Нефтохимик извървя своя зелен път към дома!
Снимки: Митко Димитров и Димитър Костов
