Милен Георгиев e легенда на Нефтохимик. На завършилите избори беше водач на листа за общински съветници и влизаше в плановете на безапелационно спечелилия кметската надпревара Димитър Николов за спортната фигура в община "Бургас. След това даде едно интервю, в което говореше за феновете на Нефтохимик и предизвика доста противоречиви реакции. Сега, почти месец след изборите Милен Георгиев застана пред микрофона на Gramofona.com вече малко по-спокоен, за да говори за Нефтохимик, за загубените избори, за нов стадион в Бургас, за клубната принадлежност и разбира се за феновете и за това какво смята да прави оттук нататък.
За загубата на изборите: Преживях много тежко това, че не успях да вляза в Общинския съвет, защото за мен беше като едно състезание, като футболен мач. Това е загуба. След всеки мач знаете ли какво значи особено на далечни гостувания ако паднем. После имаме 6-7 часа път. Ситуациите от терена се връщат постоянно в мислите ми и отделно още 2-3 дни загубата не ми дава спокойствие. Още не се чувствам добре. Бях зареден с изключително голяма енергия покрай изборите.
За подкрепата от феновете: Аз дадох някои изказвания, казах малко по-крайни неща, но бях под голям афект, нормално е. Извинявам се ако съм обидил някой и благодаря на тези, които дойдоха да гласуват. Но не можем да съберем 2000 гласа от феновете, затова говоря, а на мача с Ботев имаше 10 000 човека. 1400 гласа не са малко, но самият факт, че на срещата ми с феновете имаше само 5-6 човека не говори добре. Не искам нищо да се случва на сила, всеки си има право на собствено мнение, на право на избор, но очаквах да си поговорим, да споделя идеите си. Наясно съм, че феновете като бройка не сме това, което бяхме преди, но когато събирахме новия Нефтохимик на първата среща дойдоха 100 фена и тогава усетих подкрепа и мотивацията ми стана много по-силна. Ако бяха дошли 30-40 човека на срещата преди изборите и ако тези хора бяха приели идеите ми, на мен това щеше да ми стига. В щаба ми имаме протоколи, знаем по места, по райони колко хора са ме подкрепили, така че това не е празна информация, която давам, че са ме подкрепили 200 човека със семействата си от феновете.
За това дали е сгрешил някъде: Направих си анализ къде съм сгрешил, какво съм направил. Никога не съм се занимавал с политика. Аз си мислех, че като се хвана с една кауза и всички ще сме зад нея. Може би съм бил наивен да вярвам, че ще получа достатъчно подкрепа. Сигурно съм сбъркал някъде, убеден съм, че и аз съм сбъркал. Ходих на срещи и с хора от волейбола, баскетбола, борбата, но те ми бяха нещо като бонус. Най-голямата подкрепа трябваше да дойде от феновете. Ако ще защитаваме една кауза, тръгваме и сме заедно зад нея.
За идеите за нов стадион: Имах идея за Капчето, там има един парцел около 30 декара, но това трябва да мине през Общината. Ако бях
вътре, щеше да е много по-лесно. Ходил съм като имам свободно време, търсил съм терени. Сега Нефтохимик е на някакво командно дишане. Има подобрение в състоянието, защото се показва някаква стабилност, но е много далеч оттам, където трвябва да е, а именно в град Бургас. Краен съм в това мнение. Знам го още от първия ден.
За Нефтохимик: Митко Стойчев ми е приятел. Аз него го поканих в листата, но винаги съм бил за това да се сложи млад, перспективен треньор, защото сега са много по-различни момчеата от това, което са били едно време. Трябва да можеш да ги разбираш, да влизаш под кожата им, да си близко до тяхното ниво, да им знаеш проблемите. Някои момчета нямаха достатъчно мотивация.
За това, че не прави крайни изказвания по темата Черноморец: Негативизмът за мен е лошо нещо. С крайните изказвания затваряш врати. Иначе не ме интересува изобщо Събев. Балъков е истинският убиец на Нефтохимик. Това, което направи , беше селско. По този начи той дръпна назад и българския и бургаския футбол. Не можеш да решиш просто така да зачеркнеш една история.
За клубната принадлежност: Значи вижте, нещата са такива. Много хора от Черноморец идват да играят в Нефтохимик, както и обратното. Във футболната общественост в града не се прави толкова голяма и крайна разлика между отборите. Ето, Киселичков е легенда на Нефтохимик, но беше на работа в Черноморец по принуда, има деца да издържа. В този случай няма толкова крайни решения, приемат се нещата и вървим напред. Ето сега ако дойдат в Нефтохимик футболистите от Черноморец Поморие ще ги приемем ли. Те бяха Нефтохимик, бяха Черноморец, след това станаха Черноморец Поморие. Като хванат емблемата на фланелката, те не знаят какво хващат. За няко тя значи нещо, за някои не. Дидо Лефтеров каза аз няма да бъда в Черноморец, но малко са като него. Разберете, всичко е борба за хляб. Знам феновете какво чувстват, но футболистът какво може да каже, феновете ли му хранят семейството. Интелигентните фенове трябва да ни разбират. Нещата са двустранни и понякога трябва да има компромис.
За спорта в Бургас и Лукойл: Лукойл абдикират. Вече не са с волейболистите и баскетболистките. Опитвали сме да говорим с тях и за футболния отбор на Нефтохимик. Жоро Танев, лека му пръст, една вечер дойде ентусиазиран, беше говорил със Златев, но нещата в крайна сметка се провалиха. Такова предприятие ако отпусне 1-2 млн са нищо за тях, но за отбора ще са много. Петко Маринов също ми е приятел, срещаме се, споделяме идеи, но нещата не са лесни.
За това какво ще прави за в бъдеще: Имам си собствен бизнес, устроен съм. Имам приятели, но не мога да кажа на този етап дали ще се занимавам още с политика. Скоро ще направя един турнир, подобен на турнира на Ариана. Той ще бъде на цялата територия на Бургас. Финалната фаза ще бъде проведена на новизградени площадки за футбол. Идеята е да започне на 3 март, а на Нефтохимик винаги съм помагал и ще продължа да помагам.
