Скъпи приятели,
В коментарите на хората, които помнят и обичат безкористно бургаското, но и национално футболно явление от 90-те години „Нефтохимик“, усетих съпричастието и желанието за промяна на моментната ситуация. Почувствах и несъгласието и критиката за някои от своите виждания, като благодаря и за това. Моята позиция е, че отборът трябва да има свой нов дом, където да играе пред 5 – 10 хиляди зрители. Да има сериозни цели, такива каквито бяха те допреди десетина години. Да играе в елитния футбол, а след това и в Европа, както го правеше с успех.
Затова и моето огорчение, че идеята ми за ново начало в родния ми футболен клуб, чрез изграждане на нова спортна база не се
осъществи на този етап, е огромно. Не съм искал да засега никого, но когато решиш да се заемеш с нещо голямо, необходима ти е подкрепа. Сериозна подкрепа. Във футболните среди това се нарича още – организация. Може би вината за тази недобра „организация“, която доведе и до съответния резултат, е и в мен самия, но аз вътрешно в себе си на този етап загубих нагласата, увереността и емоцията да се боря за кауза, в която съм сам, с моите най-близки приятели и една малка част от феновете на отбора. Защото да се бориш да изградиш нов стадион на отбора си, не е кауза по силите на шепа хора. Трябват много съмишленици. И най-естествените сред тях са феновете. В крайна сметка това се прави за хората, които обичат и живеят за футбола и с него.
В момента наистина времената са трудни, но точно сега е необходимо да бъдем единни и да се подкрепяме. За да ги има пак в близко бъдеще пълният стадион, големите победи и огромната радост на хората, която да носи само положителни емоции и да ни зарежда позитивно.
С приятелски поздрав: Милен Георгиев
*Публикуваме текста без редакторска намеса.
