Вержиния Иванова е всичко онова, което стои зад определението „бизнес дама“. Тя е упорита, креативна, последователна и не на последно място - успешна. Нейната естествена среда е светът на финансите. Тя всеки ден доказва уменията си в една безмилостна конкурентна среда в различните бизнеси, които ръководи.

Вержиния Иванова е финансов директор на МБАЛ „Лайф Хоспитал“ в Бургас, собственик и мениджър на семеен хотел „Аура“ в Равда. От участията си на модния подиум назад във времето е съхранила най-вече желязната дисциплина и вкуса си към стилните тоалети. Но може би изненадващо за всички се оказва, че нейната най-голяма страст не са модните ревюта, а… футболът.

Началото на футболното приключение

Според масовите разбирания Вержиния Иванова е футболна съпруга, щом мъжът й – д-р Спасимир Иванов, е президент на „Черноморец 1919“ Бургас. Ако се разсъждава в тази посока, тя е и футболна майка, защото синът им е футболист от школата на клуба. В същото време могат да я нарекат и запалянко, защото постоянно е на стадиона.

„Всъщност футболът е нещо много повече за мен. Всичко започна с един мач. Или по-точно с два. Мъжът ми вече беше поел ръководството и финансирането на „Черноморец“ и веднъж ме покани да го придружа на двубоя. Отидох без някакви свръх очаквания. Бях на стадиона, за да бъда до мъжа ми. Да го подкрепя. Това беше“, разказва Вержиния.

В ежедневието си тя често получава покани да се присъедини към някаква кауза или събитие като гост, или като част от организацията. „Обикновено отивам там от уважение към хората, които стоят зад каузата, но не усетя ли нещо със сърцето си, не започна ли да се вълнувам от случващото се, повече никога не се завръщам.

Но що се отнася за футбола, след втория мач на „Черноморец“ вече изобщо не беше нужно мъжът ми да ме кани повече, защото аз усетих как футболът ме изпълва. Да, като дете баща ми ме е водел по мачове, беше ми хубаво да съм с него, но сега е различно“, споделя чаровната бизнес дама.

Футболен дрескод или жената, която „краде“ футболното шоу от трибуните?

Мнозина ще кажат, че жена с бизнес костюм или стилен тоалет няма място по трибуните. Защото това е светът на мъжете, на запалянковците. Вержиния Иванова обаче е убедена, че една жена с хубав тоалет на стадиона прави този стадион едно много по-различно място.

„Непоколебимо вярвам, че хората трябва да имат смелостта да бъдат себе си. Това съм аз. Това е моят стил на обличане и така ходя на мачове. Все едно съм на бизнес среща или на ревю, в зависимост от случая.

А и все пак се очаква от зрителите да гледат събитията на терена, а не мен, нали. Но, да. Гледат ме“, признава тя. И разказва една запомняща се история: „На един мач в Смолян беше жесток студ. Представете си около мен е пълно с мъже с някакви огромни якета, шуби, кожуси, шалове, шапки, с качулки. Подскачаха от студ горките. А аз съм с някакво тънко палто, с костюм под него и с капела. Не бях в никакъв случай топло облечена.

И няма да ви лъжа. Беше ми студено много, но аз бях пропътувала разстоянието от Бургас до Смолян, за да подкрепям „Черноморец“ и нищо друг нямаше значение. Дори и студът. И какво от това, че почти съм посиняла от студ? Та, синьото все пак си е цветът на нашия отбор. Изгледах мача в Смолян до последния съдийски сигнал, без да мръдна. Е, после се наложи да пия лекарства против настинка“.

И уточнява, че в гардероба си има около двадесетина фланелки на „Черноморец“ и винаги намира кога и къде да ги носи. „Харесвам си ги много. Харесвам и синия цвят, дори имам талисман в синьо, спечелен на един благотворителен търг и го нося на всеки мач“, допълва Вержиния.

Футболът като емоция

Тя е осъзнала, че влезе ли веднъж футболът в сърцето на човек, той завинаги остава пленен от този невероятен спорт. И до днес помни онзи мач, който официално върна „Черноморец“ във Втора лига, в професионалния футбол. Отива на стадиона без да знае, че ще има някаква церемония след последния съдийски сигнал, защото тогава „акулите“ станаха шампиони на Трета Югоизточна лига.

„Знаете ли, аз изживявам емоциите не само с играчите, а с техните родители, с техните съпруги и деца. Със запалянковците също. В такъв момент се чувствам като част от голямото семейство на „Черноморец“, което е по трибуните и на терена едновременно. Мъжът ми е на стадиона. Аз съм на стадиона. Синът ми e на 10 години и е също на стадиона. Дъщеря ми е на 19 години и е на стадиона. Сред морето от запалянковци.

Само си представете как толкова много хора едновременно се радват на гол, на една победа, да речем. И в този момент аз с моите деца и с мъжа ми изпитваме същото. Това е невероятно като усещане, като енергия. Тази огромна радост, която разтърсва всички на стадиона. Буквално всичко вибрира.

Оглеждаш се и виждаш чистата, неподправена радост на млади, на възрастни, на дядовци и внуци до тях, на бащи със синове и дъщери, на мъже с жените си…“, Вержиния не скрива вълнението си, докато разказва за своето футболно приключение. Заради тези усещания тя се връща отново на стадиона. Там е всяка събота или неделя. А ако има мач за Купата на България, може да я видите и в сряда на трибуните.

Футболен „ултрас“ под прикритие

Без значение как е облечена по време на срещата, тя много изживява играта и случващото се по време на мач, както много други хора на стадиона. „Нервна съм, ядосвам се, страшно съм емоционална. Веднъж дъщеря ми ме попита как изобщо успяваме с баща й и да гледаме заедно мача, защото и той преживява и гори през 90-те минути. А истината е, че аз често се отделям някъде сама по трибуните. И се оставям на футбола да ме погълне изцяло. То е като някаква магия.

Знам, че се повтарям, но ако нещо е влязло в сърцето ти, то няма как да не те накара да чувстваш и усещаш случващото се по някакъв съвсем различен начин. Защото аз не съм само зрител на някакъв мач. Аз съм част от този мач. Изживявам го от първата до последната минута. Това са 90 минути от моя живот. Плюс продължението, което дава съдията“, разкрива страстта си към играта Вержиния.

Футболната „лудост“ е заразна

От много отдавна тя може да си позволи да не се съобразява с клишета, стереотипи и с очакванията на хората, които искат да я сложат в някаква рамка. Те очакват от нея да се държа по точно определен начин.

„Да, в профилите ми в социалните мрежи публикувам снимка от някакво светско събитие или благотворителна проява и това в някаква степен звучи приемливо за мнозина, но когато следващата ми снимка е от някакъв стадион, където трибуните и теренът изглеждат окаяно, тогава усещам как нечии вежди се повдигат в учудване.

Но това изобщо не ми пречи да се чувствам добре и на най-разнебитения стадион, щом там играе отборът на сърцето ми. Защото на стадиона аз съм заради чистата и неподправена емоция“, разказва тя.

Нейните приятелки от София неусетно започват да ходят на мачове заради нея. Когато „Черноморец“ играе срещу „Спортист“ - Своге, срещу втория отбор на ЦСКА.

Сред тях има успешни представителки на бизнеса и на модния бранш, но нямат никакъв контакт с футбола. „Появиха се на първия си мач от уважение към мен и с леко недоверие. А сега някои от тях вече са напълно обсебени от футбола и сами отиват на стадиона. Жените са част от футбола и му придават съвсем други измерения. Трибуните изглеждат по съвсем различен начин, когато те са там. Една от тези мои приятелки е на 85 години и ходи по мачове наравно със всички запалянковци. Луда е по футбола“, признава Вержиния

Не само нейни приятелки и други жени също започнаха да се интересуват от „Черноморец“, да разпитват кога ще стане новия стадион, къде ще играе отборът, защото… просто вече са част от семейството със сини фланелки. „Футболът е в сърцата им. А стане ли това, в събота или в неделя е най-вероятно да ги видите по стадионите. Не само заради някой играч, а по-скоро заради целия отбор“, категорична е тя.

Една бизнес дама за футбола като бизнес

„Дали футболът у нас може да е бизнес? Да, аз съм финансист, управлявам бизнеси, оптимизирам разходи, но заради близостта ми с футбола съм разбрала, че в този спорт 2 +2 не винаги е 4. Защото за мен и за хората по трибуните футболът е любов, а в любовта няма приходи и разходи.

Може ли някой да ми каже на колко евро да оценим тази любов към футбола?

На колко евро да оценим сълзите от радост на един възрастен мъж, който е видял, че любимият му „Черноморец“ е спечелил мач или се е върнал след години току що в професионалния футбол. Или колко евро струва радостта на една майка, съпруга, сестра, когато види как синът, мъжът, брат и е вкарал победен гол. Колко струва щастието на моя мъж, когато се прибере след победа на „Черноморец“. Виждате ли, просто няма как 2 +2 = 4 да се приложи във футбола“, смята бизнес дамата.

По време на мачове сърцето й сякаш спира от напрежение. Не може дъх да си поеме. Според нея, най-важно е хората във футбола да го обичат. Иначе нещата не се случват.

„Трудно е в този момент футболът в България да е печеливш бизнес, но всеки ден виждам съпруга ми. Ако управлението и развитието на „Черноморец“ го прави щастлив, ако това го зарежда с енергия, той с лекота ръководи останалите си бизнеси. Така да бъде. Мъжът ми дава лични средства, средства от семейството за футболния клуб, но „Черноморец“ преди всичко е отборът на живота му, на сърцето му, а не е бизнес проект. Има си цели, има си мисия, свързани с отбора и аз съм до него. Но моят съпруг на свой ред пък ме подкрепя в моите каузи“, признава Вержиния.

Финансистът за инвестициите във футбола

Според нея като финансист, за да бъде футболът бизнес, първо са необходими инвестиции в спортна инфраструктура. Липсата на добри стадиони в Бургас е изключително голям проблем за футбола в града.

„Когато хората, които трябва да взимат решения, не ги взимат, тогава други хора се налага да работят по намирането на решения. „Черноморец“ няма в момента дом и подкрепям съпруга ми заради това, че инвестира в изграждането на клубна база. И не само това.

Изключително горда се чувствам с това, че мъжът ми създаде книга, посветена на футболната история на Бургас. Знам какво му костваше това. Колко усилия, колко безсънни нощи. Но на страниците й събра всичко за всеки, който е дал нещо за футбола в Бургас.

Но нали затова постоянно всички, които обичаме нашия отбор казваме „С Бургас в кръвта, с „Черноморец“ в сърцето“, казва финансистът на МБАЛ „Лайф Хоспитал“.

За изборите, които правим… в събота

Тя признава, че не съжалявам, че в събота е отново на някой стадион, за да подкрепя „Черноморец“, вместо да е на друго място. Дори е отлагала бизнес ангажименти, за да отиде на мач. Страстта при нея е преди всичко. Сърцето е преди всичко.

Затова, ако трябва да опиша с една дума футбола, за нея тази дума е ЛЮБОВ. „Нима забравяме, че футболистите са част от шоу, от спектакъл. С начина си на обличане аз показвам уважение към усилията на двата отбора. Досега не съм чула да има определен дрескод за зрителите по стадионите. Щом е така, нека всеки зрител да го създава.

А нима някой мисли, че ако изглеждам така, аз изживявам по-малко случващото се на терена? Имало е случаи, когато съм била доста екзалтирана с шалчето на „Черноморец“ на врата ми и някои по-сърдити привърженици на съперниците са ми отправяли някоя друга заплашителна дума. Но това е част от футбола“, смята Вержиния.

И тя како останалите запалянковци по трибуните понякога си приказва със зрителите или с официални лица и те се изненадват, когато чуят как коментира мача, колко много е запозната с футбола, с играта, с футболистите, със статистики и с историята.

Играчите на „Черноморец“

Според Вержиния, те са изключително интелигентни момчета, искрени и добронамерени. „Когато те дават всичко от себе си на терена, дори и да има загуба, дори да е на наш терен, за мен това не е загуба, а урок. Момчетата ще научат този урок и в следващия мач ще са по-добри. Така мисля. И винаги ги подкрепям“, довършва тя.