Жителите на бургаското село Руен наброяват 2200 души. Но всички са имали възможност да гледат на живо бягане на бъдещата №3 за всички времена на 400 м - Салва Насер.

Годината е 2015 г., месец юни, а турнирът е за Купа Руен. Само преди няколко месеца през 2014 г. Насер е спечелила сребърен медал от Младежки олимпийски игри в Нанджинг под ръководството на Янко Братанов.

Днес вече Насер е първата световна шампионка от Азия на 400 м. спечели титлата на първенството в Доха (Кат) с невероятните 48.14 сек – трето постижение за всички времена. Но с друг треньор. Братанов се върна на работа в Катар преди три години, а за подготовката на Салва вече се готви нигериецът Джон Обея.

На турнира в Руен Насер бяга 100 м и 400 м със съответно 12.2 сек и 53.9 сек със много силен насрещен вятър (около - 5 мин/сек). Втора след Насер на 100 м е Никол Андонова, която това лято стана шампионка за седмобой и троен скок за девойки и е медалистка на 100 м и 100 м с пр. Никол е в Доха, за да проследи на живо световно първенство.

Видя как Насер стана шампионка на света и ни разказа интересна подробност от турнира в Руен. Андонова участва на 100 м със Салва и…

Насер в най-далечния коридор, Андонова е втора от ляво на дясно.

„Взех й старта. До десетия метър я водех. Знаех коя е тя предварително. Беше атракция – бяга с цяло трико, дори на главата, всичко й беше скрито. Аз бях на 15 и предварително знаех, че ще бягам с медалистка от голямо първенство, спомня си за първия си досег до Насер Андонова. – Но Алисън Филикс, ако бягаше в Доха, повече бих се вълнувала за дисциплината.“

Родена в Нигерия от майка нигерийка и баща от Бахрейн Салва получава гражданство от страната от Близкия Изток през 2014 г. и приема исляма. Сменя и името си от Ебелечукву Агбапуну на Салва Насер.

След състезанието в Руен тя печели световната титла за кадетки в Кали, бягайки отново с хиджаб и по време на ислямския празник Рамадан, през който не може да се храни нормално. Сега вече хиджабът е в историята, а социалните мрежи на Насер са пълни с предизвикателни снимки.

„О, вие сте от България, хубави лагери правихме там с Янко Братанов. Спомням си добре, сподели в Доха Насер. – Не, не очаквах толкова силно време. Победата очаквах обаче. По време на бягането не усещах нищо.

 Не знаех, че се движа толкова бързо. Но когато пресякох финала и видях времето, бях много щастлива, не можех да повярвам.“  

 От Доха: Яна Касова, пратеник на BGathletic.com