От 2005 до 2009 г. Явор Куюмджиев е съветник на генералния директор на „Шкода Ядрено Машиностроене“ АД – водещ производител на оборудване за АЕЦ; Основател и ръководител на Шкода Алианс, консорциум участвал в търга за АЕЦ „Белене“. Заместник-министър на икономиката и енергетиката (2007 – 2009). Съветник на генералния директор на Дженерали България Холдинг (2010 – 2012). От 2007 година е асоцииран директор, A. T. KEARNEY – водеща глобална мениджърска консултантска компания; Участва и ръководи проекти в енергетиката в Швеция, Чехия, Словакия, България и др.

 

Г-н Куюмджиев, обърнахме се към експерти от различни икономически и социални сфери с въпроса, как се отрази кризата с COVID-19. Как беше засегната енергетиката?

Българската енергетика по време на кризата с COVID-19 изпадна в много интересна ситуация – силно намалено потребление и голям спад на цената на електроенергията на борсата. През декември миналата година 1 MWh се купуваше на цени около 120 лева, а в момента цената е под 70 лева за MWh. Това означава намаление с над 40 %.

Производството на електроенергия също спадна с около 30 % по време на кризата до около 4000 МW, което е сравнимо с количествата от преди 10-ина години. Това означава, че въпреки повишеното потребление от домакинствата, много предприятия са „излезли от строя“ и не потребяват. Според мен е много вероятно голяма част от тези фирми да не успеят да се съвземат и след края на кризата, и производството, съответно цените да останат ниски още дълго време.

Същевременно се говори за огромен скок на цената на електроенергията от средата на годината?

На този фон на мен ми се струва нелогично и нелепо да се говори за вдигане на цената на електроенергията от 1 юли, дори и с процента на инфлацията. Ако се определи по-ниска цена на обществения доставчик – НЕК, за регулиран пазар, от сегашната 89,67 лева за MWh дори само с 10 %, то новата цена пак ще бъде по-висока от пазарната, но ще позволи подобно намаление за домакинствата. Смятам, че това може да бъде една много добра антикризисна мярка за голяма част от българите – да се помогне в периода на възстановяване от кризата, когато много хора ще имат нужда от глътка финансов въздух.

Въпросът за изграждане на втората ядрена електроцентрала АЕЦ „Белене“ беше повдигнат преди месеци, след това политиците отново замлъкнаха.

Кризата с вируса даде възможност на всички да се замислят и да преоценят събития. Аз се замислих за ключовия за българската енергетика проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. Винаги съм твърдял и продължавам да настоявам, че тази централа е жизнено необходима и важна за националната сигурност. Това е особено валидно на фона на заплахата за затваряне на въглищните централи в недалечно бъдеще. За мен е непонятно защо Министерството на енергетиката не се захваща „здраво“ за този проект и защо не се огледаме за пример от другите страни, които развиват подобни проекти с руско оборудване, каквото имаме и ние. Това важи най-вече за финансирането.

Дайте примери?

Във Финландия АЕЦ „Ханхикиви“ се изгражда от Атомстройекспорт, като инвеститор е финландска компания, в която 66 % притежават 44-те най-големи финландски фирми и 34 % Росатом. Идеята е финландския бизнес да получава електроенергия на себестойност, а Росатом да продава своите 34 %, с което всички да си възвърнат инвестицията.

В Унгария АЕЦ „Пакш 2“ се изгражда от АСЕ, като инвеститор е унгарска държавна компания. 20 % от финансирането е от държавата, а 80 % като 10 годишен заем от Росатом. В крайна сметка Унгария ще има нова атомна централа, която ще бъде нейна собственост. Другата оригинална идея е, че в унгарското правителство е назначен министър без портфейл, отговорен за изграждането на централата.

В Турция АЕЦ „Аккую“ се изгражда от Росато, като инвеститор е филиал на Росатом, който ще бъде и собственик на централата. Турското правителство се е задължило да изкупува част от електроенергията на преференциални цени за период от 15 години след въвеждане на централата в експлоатация.

А каква е ситуацията в България?

Неясна. Няма идея каква е крайната цел на изграждането на АЕЦ „Белене“. Не е като във Финландия да се осигури сравнително евтин и сигурен източник на електроенергия за финландския бизнес. Не е като в Унгария държавата да си осигури развитието за 60 години напред. Дори не е като в Турция да се гарантира цена на изкупуване на произведената електроенергия на инвеститора, което между другото е най-лошия вариант. Според мен трябва да се подходи сериозно към този проект и най-вече да се определи крайната цел. Мисля си, че тя трябва да е комбинация между Финландския и Унгарския модел. Да се осигури собственост на българския бизнес в централата, както и развитието на държавата за 60 години.

Дайте повече подробности?

Трябва в много кратки срокове АЕЦ „Белене“ да се обособи като самостоятелна фирма, в чието оперативно ръководство да влязат доказани специалисти. Тази компания да бъде инвеститор, като така или иначе държавата вече е инвестирала над 1,5 милиарда Евро, което ще остане неин дял в компанията. Това представлява около 30 % от общата стойност на централата, като според мен трябва да се отделят още около 2 милиарда, така че държавния дял да е над 50 %. За набирането на останалия капитал, вместо да се търси митичен инвеститор,  да се издадат финансови инструменти или компанията да се листва на някоя борса. По този начин ще се осигури възможност на всеки от бизнеса, на съседни държави, дори и на обикновения гражданин да придобие акции и собственост в централата. Също така ще разберем по много естествен начин дали АЕЦ „Белене“ има бъдеще, като видим какъв е инвеститорския интерес.

АЕЦ „Белене“ е гаранция за бъдещето на българската енергетика и България. Според мен то е в комбинацията между атомна и възобновяема енергия. Сравнително евтина, зелена и сигурна електроенергия ще ни е необходима със сигурност. Но едно е ясно, атомна централа без ангажимент на държавата не може да се построи!

 

Източник и снимка: Novapress.bg