Много от новостроящите се здравни заведения, обаче, може да останат без договор със здравната каса...
Пролемът, който витае около болниците предстои да бъде разрешен и техният брой ще бъде урегулиран с националната здравна карта, която се изготвя, каза за Gramofona.com д-р Галина Милева, народен представител и член на парламентарната комисия по здравеопазване към НС.
Така нареченото източване по клинични пътеки ще спре с въвеждането на дневен стационар. Касае се за онези дейности по прием, диагностика, лечение и рехабилитация, които не искат пренощуване в лечебните заведения. Това напрактика означава, че ДКЦ-та и МЦ-та, които досега имаха възможност да открият 10 броя легла за наблюдение и лечение до 48 часа, ще могат да веведат дневен стационар. Например при леки счупвания на крайници, при които не е нужно пренощуване в болница, пациентите могат да останат няколко часа за наблюдение. В болничнитезаведения също се въвежда дневен стационар с допустим минимален брой 10 легла. Ако болницата развива по-голям обем от дейности ще бъде разрешено да разкрие до 60 легла за дневен стационар.
С националната здравна карта на базата на брой на населението и болнични легла ще се извърши промяна на сключване на договорите с НЗОК. Чрез картата ще се определи максималният брой лечебни заведения за болнична помощ във всяка област, с които касата може да сключи договор.
Има пренасищане на болнични заведения в Пазарджик, Пловдив, Варна и Плевен, докато има недостиг във Видин, Враца, Монтана, Смолян. В националната здравна карта ще се определят максималния брой болнични заведения по видове, с които НЗОК може да сключва договор. Тук вече болниците ще се конкурират. Критериите с кои болници да се сключи договор ще бъдат определяни от надзорния съвет на НЗОК.
Промените в Закона за лечебните заведения предстои да влязат за разглеждане в комисията в пленарна зала следващата седмица.
