Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, поет и революционер, роден на 25 декември 1847 г. /нов стил – 6 януари 1848 г/ в гр. Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. От 1854 до 1858 г. Христо Ботев учи в Карлово, където Ботьо Петков е учител. По-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през юни 1863 г. завършва калоферското трикласно училище. През октомври същата година с помощта на Найден Геров заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. Поради заболяване на баща му, през януари 1867 г. му се налага да се завърне в Калофер, но още същата година заминава за Румъния.
Попаднал в средата на българската революционна емиграция, Ботев се сближава с Хаджи
Димитър и Стефан Караджа. Тук живее заедно с Васил Левски и остава възхитен от способността на Апостола да преодолява лишенията.
Списва във вестник „Свобода“, който сменя името си на „Независимост”, а по-късно работи като сътрудник и съредактор на революционния орган. На 1 май 1873 г. издава сатиричният вестник „Будилник”. На 20-21 август 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК и след това продължава да работи като негов секретар. През следващия месец става учител в българското училище в Букурещ. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия — в. „Знаме“ (8 декември 1874 г.). През 1875 г. издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ от Д. Иловайски и „Кремуций Корд“ от Н. Костомаров. През юли същата година сключва граждански брак с Венета. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка.
