Вчера, 07.09.2010 г., в сесия на Европарламента в Страсбург, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу влезе в дебата за ромите и без да назовава конкретно името на Франция, призова страните-членки за спазване на европейските закони. Той подчерта, че както европейските правителства са длъжни да спазват правата на малцинствата, точно така и европейските граждани са длъжни да уважават закона. Тази позиция подчертава, че в границите на Европейския съюз няма да се толерират каквито и да било нарушения на обществения ред и законите, мотивирани с етнически специфики. Същевременно г-н Барозу отбеляза, че расизмът и ксенофобията нямат място в Европа.
През днешния ден дебатите относно положението на ромите в Европа продължиха. Евродепутатите призоваха за обща стратегия за приобщаване на ромите и подчертаха необходимостта от по-силни действия на Европейския съюз за тяхното социално адаптиране.
В основата на проблема е ниската образованост и дори неграмотност на хората от ромския етнос. Това им създава препятствия при намирането на работа и адекватното възприемане на европейските ценности и съвременните граждански норми на живот.
След проведено национално изследване в училищата на България, Синдикат “Образование” към КТ Подкрепа изрази силно безпокойство от липсата на реалистична национална образователна политика за интегриране на ромското население с анализ на основните причини. В страната вече е в ход програмата на център «Амалипе» - «Превенция на отпадането на ромски деца от училище».
Редакционният екип на Грамофона News представя на вниманието ви гледната точка на автора Гергана Стоянова по един от проблемите на образованието на ромските деца, заключен в триъгълника: училище – ученици – родители.
Кварталът, в който се продават булки
Модерен град с европейски облик, с културен живот и бизнес-лобита, с очарованието на природните му дадености, с екзотиката на морето в съчетание с изключителен урбанистичен пейзаж. Бургас, както винаги космополитен и напредничав.
Само на няколко километра от центъра му обаче, в квартал на същия този град, няма и помен от това. Животът там е не просто примитивен, там и човешкият характер е потънал в мизерия.
До квартал Горно Езерово се стига с авобус №8. Повечето от жителите на Бургас, ползващи градския транспорт, изобщо не знаят, че има такава автолиния. Билетчето е левче – както и това за целия град. Все пак, това е квартал на Бургас и то разположен не по-далеч от комплекс „Меден рудник”. Въпреки това повечето бургазлии не са стъпвали там никога през живота си.
Попаднах на това място в средата на март. Всичко, което разбирам за квартала, го научавам в училището – едно от най-цивилизованите му места. Не че няма богаташки къщи, не че няма добри битови условия тук. Но основното училище е институцията, която най-синтезирано отразява живота.
В него няма „бяло” дете. Учениците са на сто процента с ромска етническа принадлежност. Децата от б
ългарски семейства учат в Бургас – пътуват с автобуса всеки ден за училище. Повечето ученици самоопределят себе си като роми, броени деца твърдят, че са турци, въпреки антропологичните номадски белези. Т.нар. „турци” сред децата обаче са тези, които спадат към по-елитната част в квартала. Те са тези, които притежават мобилни телефони, и то с тъч-скрийн, те са лидерите на ученическите групи, те са най-добре облечените и с най-големи претенции за “по-високо” положение в „обществото”.
В училището учат около триста деца. Началната възраст е 5-6 години – започващите в предучилищна възраст. Горната граница не е категорична, защото голяма част от учениците повтарят поне по веднъж класа си. Това, което е „срам и позор” за учениците в кое да е бургаско училище, тук е нещо съвсем в реда на нещата.
Тук бройката на учениците във випуските намалява с около ¾ за периода от първи до осми клас. В предучилищна започват две групи от максимален брой деца, а на финала остават само по един клас в доста камерен състав.
Тук отписаните от училище деца, или просто тези, които спират да идват, са толкова много, че процедурата по вписване и отписване е вече почти автоматизирана, за разлика от опита на администрацията в други бургаски училища.
Тук осмокласниците едва четат.
Понеделник е. Училището осъмва с новината за състоялата се сватбата на осмокласничката Станка*. Учителките
ожалват най-доброто и кротко момиче в класа. Станка, естествено, не е на училище – тя вече е задължена да си стои вкъщи и да гледа домакинството. Недопустимо е една омъжена жена от етноса да посещава училище.
В петък вечер в дома на Станка са дошли сватовници и баща й е решил да я „даде”. За ... 600 лева.
Продажбата на булки все още е факт по тези места, колкото и аморално, престъпно и нечовешко да звучи. Младоженката няма право на избор. Избира баща й – според цената и нуждите си. Станка е омъжена за хлапак на 18 години, разведен, с три деца. Отива обаче на добро място – свекърът притежава кафене, с което успява да издържа семейството си. Родителите на момичето са спокойни, че то няма да гладува – всъщност, родителите изобщо не се интересуват от това, след като получат парите за дъщеря си.
„Взеха доброто момиче! Най-отговорното, най-работливото! Взеха я, за да им гледа децата...” Учителките, иначе свикнали на непрестанното оредяване на класните стаи, все още не могат да преглътнат това, което се случва с момичетата. Младоженецът е бил задомен за първи път още в пети клас. След раздялата с първата му булка, децата са оставени на него. Така нареченият „брак” при тях всъщност се изразява в ритуал помежду им, и почти няма семейна ромска двойка в квартала с узаконен граждански брак. Затова и децата носят като презиме това на майката – Сийков, Зоев, Анов, Кременов.
„Пред очите ми е! Онзи ден учихме „Дервишово семе” на Николай Хайтов. Четяхме за чаршафа, който след първата брачна нощ изкарват на показ... Станка се потресе и каза, че няма да го допусне със себе си” – спомня си учителката по литература.
„Много плака, госпожо!” Приятелка на Станка хлипа пред класната й. „Ааа, свърши тя! Поплака, поплака, пък се усмихна и тръгна” – бърза да опровергае братчето й. То доволно оглежда новите си маратонки – подарък от сватовете за „шурея”.
На следващия ден Станка идва до училищния двор. В ръцете й е най-малкото от доведените деца – все още непроходило. Тя вече не е кипрото момиче с модна прическа и тесни дънки. Косите й са прибрани в шнола, ушите и пръстите й традиционно са обсипани със златни накити, а тялото й е прикрито под типичната дълга широка жилетка. „Станке, защо го направи? Нали каза, че няма да го допуснеш?” Учителката й ядосано я стрелка с поглед през прозореца на учителската стая. „Какво да направя...” – тихо говори Станка. „Как какво – можеше да отидеш в полицията!” Станка мълчаливо свива рамене.
„Поне да я бяха изчакали два месеца да завърши” – шушукат в учителската стая. Неразбираемо е за хора извън етноса, как родителите допускат миг преди финала на обучението децата им да прекъснат училище. В махалата, обаче, не е ценно момичето да има образование – напротив, на това никой не гледа. Важно е дали е домакиня. Така че – месец-два, без значение е, тя просто напуска училище.
„Мислех да избягам, но къде щях да отида” – споделила Станка няколко дни по-късно с приятелка. Освен че няма близки, които да й влязат в положение, момичето е малолетно и полицията би го върнала на родителите му. В този случай я чака сурово наказание и отново връщане в дома на мъжа й, където наказанието ще се повтори.
Като анекдот се разказва и ситуация от първите дни на брака на невръстната булка. Попитали свекърва й къде е младоженката. „Мие чинии” – отговорила тя. На въпроса “къде е младоженецът?”, отговорът бил: „Играе на двора с другите деца.”
„Има няколко момичета, които са ми казали да звънна където трябва, ако им се случи това. Станка – също”, споделя учителка от училището. Възможният вариант, за който тя е говорила на момичетата, е прокуратурата. Но не го е направила. Знае какъв гняв ще се стовари на главата й от страна на семействата на булките. „Ами тя дойде след това, но нищо не ми каза” – опитва да успокои съвестта си преподавателката.
Сватбите тук обаче са важно събитие не само за новобрачните и семействата им. Децата от цялото училище са били до среднощ около дома на младите. Изчакали са за най-важната част – изнасянето на чаршафа.
Важният „документ” за непорочността на булката, който изобщо не би трябвало да бъде достояние на невръстните малчугани, е тема номер едно в училището в понеделник. Тъй като въпросът за „честността” вълнува живо всички в квартал Горно Езерово, учениците са жертвали съня си за него. И днес те просто спят в час.
*Името на момичето е променено.
Снимки: БГНЕС/Иван Янев,
БУЛФОТО
