Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите, показва анкета на АЕЖ-България...
Двойка по петобалната система е средната оценка, която получава свободата на словото в България от журналистите, попълнили анкетата на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България). Помолени да оценят по петобалната система (5 - отлична; 4 - добра; 3 - задоволителна; 2 - лоша; 1 - много лоша) степента на свобода на словото в страната, 48 от общо 113 участници посочват оценка две.
Средноаритметичната стойност на всички отговори отново е най-близка до тази цифра – 2,42. Едва четирима колеги определят свободата на словото като отлична, а с един повече са тези, които смятат, че тя е добра. Според 41 свободата на словото е на задоволително ниво, а 15 я оценяват като много лоша.
Анкетата на АЕЖ-България беше проведена онлайн в периода август-септември сред журналисти, работещи в печатни медии, радио, телевизия, интернет, на свободна практика и блогъри.
Анкетата беше разпространена с преки мейли до журналисти от цялата страна, както и чрез средствата за масово осведомяване. Въпреки това мнението си основно са дали тези, които работят в София. Профилът на журналистите, взели участие в анкетата е : работещи в София (95 от участвалите), в печатни медии (65), от медии, които са частна
собственост (94).
Интересен резултат от анкетата е, че именно журналистите от София оценяват свободата на словото като лоша, докато участниците от останалите градове и поставят оценка – задоволителна.
Политическият натиск остава основен проблем в работата на журналистите, според самите тях. Общо 58 от 113-тимата, попълнили анкетата, посочват този тип пречка при свободното си изразяване.
Икономически натиск в работата си са посочели 28 участници, същият брой са посочили, че не им е оказван никакъв натиск, друг вид натиск са посочили – 22, останалите не са пожелали да отговорят.
Според 57 от журналистите медията, в която работят, е подложена на политически натиск, 45 от тях твърдят, че медията им е подложена на икономически натиск, само 12 заявяват, че няма никакъв натиск. Останалите посочват друг вид или не желаят да отговорят.
На въпроса допускат ли се без ограничения критики срещу рекламодателите на медиите, 30 участника са отговорили положително, според 34 по-скоро не се допускат, докато 23 твърдят, че това е недопустимо в техните медии.
Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от участниците в анкетата.
Анкетата бе анонимна, но при желание журналистите можеха да участват с имената си. Показателен е фактът, че едва 12 от участниците са имали смелостта да посочат името си.
снимка: skandalno.net
