Заглавията и текстовете на вестниците вече са неблагоприлични. В тях все по-често се срещат обида, оскърбление, ирония и безуважителност към политици, институции, Народно събрание, президент. Това каза пред журналисти проф. Галя Христозова от БСУ. Тя е ръководител на проекта „Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти в медийния език на пресата в България”, който учебното заведение  приключи. Той е финансиран от фонд „Научни изследвания” на МОН, на обща стойност 600 000 лева. По време на изследването екип от бургаски преподаватели  са наблюдавали 13 вестника: Труд, Новинар, 24 часа, Капитал, Дневник, Телеграф, Дума, Експрес, Монитор, Сега, Стандарт, 168 часа, Уикенд.

„Огромна работа. Екипът се сдоби със софтуерна програма, която предостави вестниците в електронен вариант, така че да можем с търсачки да работим по-лесно. Спряхме се по няколко много важни теми, по които да работим. Теми, свързани с развитието на обществото през последните години като: Етнос; Европейски съюз; Криза в политическия и в социалния живот; Криза в културата; Образът на политиците; Протести на гражданите. Идеята е била изследваните вестници да са с най-голям тираж и да са съществували през последните години. От направените анализи е установено, че във вестникарския език все повече се е засилила употребата на метафори, метонимии и чужди думи.

„Характерно е, че в медиите доминират негативните новини. На първите страници все по-често са поместени трагедии-убийства, земетресения, катастрофи. Масово във вестници материлите свързани с образованиет са много малко. Повечето са свързани с информация, касаеща ежедневието на звезди. Въпреки това вестниците няма да отмрат, тъй като в тях се публикуват анализи. За разлика от електронните медии, където новините стигат 5 минути, след като събитието е приключило. Там обаче анализите не могат да бъдат така задълбочени, както във вестниците“, обясни проф. Христозова. По думите й в електронните медии има журналисти, които съобщват факти, а във вестниците има политици, специалисти, аналитици, които правят анализ на тези факти. Като най-фрапиращо по време на изследването може да се определи заглавието. Според проф. Христозова то  се стреми да грабне вниманието, но понякога няма връзка между него и текста.  

Резултатите от научноизследователската дейност са публикувани в над 35 статии, 2 монографии. Проведена е и научна конференция с над 30 участници от университети в цялата страна. Общо са публикувани над 1700 страници по темата на проекта. В процес на подготовка е обширна монография, включваща цялостната изследователска работа на екипа в периода 2009-2013 година.