Поетът Тома Бинчев бе специалният гост на Световния ден на поезията в СОУ „Димчо Дебелянов” - Бургас.  Официалният повод всъщност е 50-годишнината от създаване на училището и предстоящата Седмица на детската книга, но съвпадението с празника на поезията даде на срещата допълнителна емоционална окраска. Инициативата е на училищната библиотека, която изпълнява от години мисията си да приобщава учениците към съкровищницата на словото. Подкрепена е от директора на училището и от учителския колектив.  

Пред по-малките ученици Тома Бинчев, автор на един от букварите, по които децата навлизат в света на езика ни и обичан детски писател с над 20 книги, представи  свои стихове.  Повечето от тях виждаха за пръв път „жив писател” и това предизвика много неподправени вълнения. Книжките за автографи свършиха бързо и децата поднасяха на поета тетрадките си, за да се подпише в тях.  Много от стиховете децата знаеха от преди, други чуха за пръв път... Но емоцията бе толкова силна, че следващият учебен час беше почти пред провал...

Най-хубавото от срещата според Тома Бинчев е това, че някои от децата са се

престрашили да му покажат първите си поетични опити. Той даже изразява готовност да се запознае подробно с детските творби, а защо не и да ги издаде?

Пред големите – от Х, ХІ и ХІІ клас Тома Бинчев  говори за големия поет Димчо Дебелянов. Един сложен автор – символист, но за жалост – оценен едва след като загива на фронта. От поезията и темите в творчеството на Дебелянов разговорът се пренася към темите на съвремието, които имат своеобразен аналог в поетичните дълбини на поета. Любов, дълг, търсене на смисъл... и най-вече – свобода. Вечни теми, които вълнуват всички, независимо в кое време живеят.  Със сигурност този разговор ще помогне на зрелостниците да открият своя Дебелянов, когато трябва да се представят на изпита по литература.

Тома Бинчев не скри, че е впечатлен от презентациите, която дадоха начало на срещите с учениците, както и от специално подготвената за целта актова зала.  Защото  е успял да види и себе си така, както са го видели неговите читатели. Защото за всеки писател най-голямата радост и награда е когато се убеди, че думите му са достигнали до читателите и са оставили своята следа. Той сподели още, че е впечатлен от библиотеката и от нейната „стопанка”.  А на своите млади събеседници препоръча да обичат книгата и да й се доверяват.