Днес е Денят на Земята. Ние – българите бяхме едни от първите, които през 1990 година признахме новия празник. Дори тогавашният президент д-р Желю Желев подписа клетва по този повод. И така стана единственият български държавен глава, заклел се във вярност и на страната, и на Планетата.
Най-хубавото на този празник е, че няма софра и си почиваме след Великденското блажене. Ето, че и времето се оправя, депутатите ги няма, вестниците малко се съпикясаха. Дето се вика, инженер Ганев може поне малко да отдъхне и да си спомни нашенската мантра: „Кеф, майка му стара!”. А в началото работата тръгна натам.
Първо, пропадна вота на недоверие и не бе спестено познатото каканижене от полога на Българската социалистическа партия. Кого трябва да черпим за спокойната седмица, няма да мога да ви кажа. Питайте Волен Сидеров, а и той не може, тогава най-добре пуснете есемес на премиера Борисов.
Второ, станахме свидетели на невиждано шоу – събарянето на луксозния комплекс „Златна перла”. Шоуто си е шоу, ама ние - българите така го научихме този
бизнес. Я да се бе случило това в Холандия и да видите как правителството щеше да обяви публичен търг, за да наддават големите филмови компании. Нали се сещате, че жална й майка на перлата, ако бяха пристиганали Жан ван Дам или Ван Дизел. Или пък и двамата заедно. И пари щяха да паднат. Може би толкова, колкото му трябват на Цветан Цветанов за видеокамери, освен в село Мечка, също така в Зайково, Сърнево, Овча могила, Вълчи дол, Еленово и така нататък по реда.
Тъкмо да си помислим, че седмицата е благословена и ще ни се размине само с две тежки катастрофи и дойде съботата. Черната събота, както я нарекоха медиите, заради тъжната серия от убийства, самоубийства, захвърлено новородено и пожар, изпепелил майка на три деца. И въпросът е: как ще опазим Земята, когато не успяваме да съхраним себе си и да преборим лошотията?
Един човек го направи приживе. Дори каза в едно от последните си интервюта: „...аз цял живот се боря с демоните в мен”. Бог да го прости, Наум Шопов! След Георги Черкелов си тръгна още един величествен крал Лир на българската сцена.
Следващият вече ще е друго поколение. Публиката – също.
Виктор Киселов
